Здравното министерство публикува Националния оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19. В него е разписано какви мерки ще се налагат на регионално ниво и при какви условия. 

Публикуваме пълния текст:

Въведение

На 30 януари 2020 г.  Световна здравна организация (СЗО) обяви спешност за общественото здраве от международно значение, свързана с разпространението на коронавирусна инфекция, наречена по-късно COVID-19. На 11 март СЗО, поради  силното разпространение на COVID-19 и след оценка на обстановката определя ситуацията като „пандемична“.

Ситуацията, възникнала с появата на коронавируса, е с невиждани досега мащаби. Това наложи въвеждането на нови мерки в световен мащаб, което постави под изключителен натиск капацитета на здравните системи.

Предизвикателствата на пандемията от COVID-19 създадоха безпрецедентно сътрудничество в рамките на Европейския съюз (ЕС), което надхвърли традиционната рамка на действия. Трансграничният характер на кризата наложи търсенето на решения за общи действия и прилагането на по-структурирана и всеобхватна политика в рамките на Общността, основана на засилена координация на всички нива и приемането на решения с консенсус на ниво Европейски сюъз. Институциите на Общността одобриха документи с пакет от мерки, които обхванаха все по-голям брой сфери на здравеопазването и други политики на обществения живот, с цел координиране на действията на държавите членки и подпомагането им при мониторинга и ограничаването на последствията от пандемията.

Възникващите пандемии налагат решения за справяне да се търсят и налагат и на национално ниво. До настоящия момент през страната са преминали четири COVID-19 вълни, последните две със сериозен натиск върху болничната система.

България е в началото на нова – пета вълна, при която доминиращ вирусен вариант се очаква да е вариантът на безпокойство наречен Omicron.

Предвид наблюдаваното експлозивно нарастване на броя на новозаразените лица  при този вариант на COVID-19, водещо до едновременно боледуване, изолиране, карантиране и  свързаното със съществено отстъствие от работа на съществен брой лица се налага адаптиране и корекция на националния план за справяне с пандемията. Необходимо е да се изготви нов адаптиран Национален план, базиран на Националния План за справяне с пандемията от SARS-CoV-2,  осигуряващ  готовност за максимално адекватен отговор при петата вълна на пандемията от COVID-19, и въвеждащ междуведомствен и комплексен подход за управление на подобни необичайни ситуации, чрез който да се противодейства на свързаните с масовото разпространение на дадено заразно заболяване неблагоприятни здравни и обществени последици.

ЦЕЛ

Основна цел на Националния план за справяне с пандемията от COVID-19 е създаването на адекватна организация за своевременно предприемане на необходимите действия за:

· ограничаване на заболяемостта и намаляване на смъртността от COVID-19;

· осигуряване на оптимални възможности за лечение на заболелите според световно приетите стандарти;

· поддържане на функционирането на основни за обществения живот сектори и служби;

· осигуряване на постоянна, достоверна и актуална информация за обществото относно хода на пандемията и предприетите мерки.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ПРАВИТЕЛСТВЕН ПОДХОД

Министерски съвет (МС) ръководи държавната здравна политика, вкл. и при пандемия от инфекциозно заболяване, като осъществява общото ръководство на дейностите и предвижда финансови средства за защита. При необходимост, МС предлага на Народното събрание изменения в националното законодателство, с цел предприемане на адекватни мерки за ограничаване разпространението на пандемията на територията на страната.

Правителството, което е  с  изразена политическа воля за оптимално противодействие на пандемията,  определя отговорните лица от всички сектори и административни нива (държавни органи, неправителствени организации, участници от частния сектор), с конкретните им задължения, ключовите принципи на националния отговор и механизмите на действие по време на пандемията. От особено значение е всички  лица и служби да са информирани за  задълженията и отговорностите си, както и да са сформирани и работещи ясни структури за  контрол и комуникация.

Съществуващите структури и механизми за спешен отговор трябва да се използват  за реакция при пандемия. Координацията между секторите и различните административни нива трябва да бъде ясно дефинирана, като е посочено кой ще е отговорен за отговора на пандемията и това може да се променя в зависимост от нейната тежест и въздействие. Ефикасната координация е в основата на управлението на пандемията. Правителството трябва активно да популяризира дейностите за изграждане и поддържане на готовност при пандемия, както в държавния, така и в частния сектор.

Работодателите имат важната роля да осигуряват подходяща информация за своя персонал, за да го защитят от заразяване и да намалят разпространението на пандемичния причинител на работното място и по време на пътуване до работа. Синдикатите са също важни участници в дейностите за готовност при пандемия, които ще гарантират, че работодателите изпълняват своите задължения за информиране и предпазване на персонала.

Водещият индикатор за преминаване от един към друг етап на противоепидемични мерки е натовареността на системата на здравопазване, измерена чрез броя на наличните интензивни легла, като преминаването е съответно при нива 50%, >60%, >70% и >80%. Стремежът е, че чрез междуведомствена координация ще дадем на обществото предвидимост в прилагането на мерките.

 

Национален пандемичен комитет

Със Заповед № 2 от 2022 г. на Министерския съвет бе създаден Национален пандемичен комитет (НПК) за изпълнение на Националния план на Република България за готовност при пандемия, приет с Решение № 884 на МС от 2020 г.

В състава на НПК са включени  представители на отговорните министерства (МЗ, МФ, МТ, МВнР, МОН, МТСП, МК, МО, МИИ, МИР, МП, МЗем., ММС, МВР и МЕ).

НПК осьществява консултативни и оперативни функции, свързани с изпълнението на основните дейности за готовност при пандемия, съгласно Националния план на Република България за готовност при пандемия, приет с Решение № 884 на Министерския съвет от 2020 г., както следва:

Прогнозиране и оценка на епидемичната обстановка, с цел подготовка на здравните и лечебните заведения и медицинските и немедицинските специалисти в тях за действие по време на пандемия;
Създаване на организация за медицинското осигуряване на населението и за оптимални възможности за лечение на заболелите;
Сьздаване на организация за провеждане на противоепидемични мерки и контрол на територията на страната;
Провеждане и засилване на епидемиологичния и лабораторния надзор на заразните заболявания в България;
Изготвяне на национален план/стратегия/указания за осигуряване, в условията на пандемия, с пандемични ваксини и антиинфекциозни лекарствени продукти за приоритетни групи от населението;
Изготвяне на предложение за създаване на резерв от противовирусни препарати, други лекарствени продукти, лични предпазни средства, апаратура и консумативи като част от държавния резерв, управляван от Дьржавна агенция „Дьржавен резерв и военновременни запаси”;
Провеждане на проучвания в областта на епидемиологията и профилактиката на пандемичното заболяване и осигуряване на научно достоверна информация за пандемията за медицинската и широката общественост;
Оказване на подкрепа на Министерството на здравеопазването в прилагането на дейностите за ограничаване разпространението на пандемичното заболяване. По време на пандемия се очаква да има засилено безпокойство и обществено притеснение, особено при тежко протичане на заболяването и смърт. Министерството на вътрешните работи разработва планове и механизми за работа при липса на служители и възможности за осигуряване на защита от други сходни сектори;
Изготвяне на план за ограничаване на рисковете от заразяване и отсъствие на персонал в основните служби по транспорт, летища и пристанища, товарни и разтоварващи структури, с което да се осигури продължителна доставка на лекарства и храна. Разработва и механизми за комуникация и обучение на служителите и пътниците в градския транспорт. Осигурява работата на комуникационните канали по време на пандемия и активно участва в изготвянето на комуникационнле планове на правителството и въвеждането на архитектурни и технологични решения;
Планиране на поддръжката на основната парична наличност, кредити, банкиране, плащания, заплати, пенсии, фондови трансфери и др. при значително отсъствие от работа. Финансирането на Националния план във фаза на пандемия е от компетентността на МФ и трябва да се създадат механизми за спешно финансиране на дейности;
Планиране на кои военни части ще мобилизира в случай на пандемия в зависимост от оценката на риска;
Надзор и намаляване на риска от заразяване по време на пандемия в общностите. Мониторингът на отсъствието от училище може да се използва като индикатор за предаване на инфекцията в обществото;
Гарантиране на основните доставчици на енергия да имат добре разработени и тествани планове за готовност. Извършване на оценка на необходимостта от изготвяне на алтернативни планове за енергийни доставки, в случай на значителни смущения в енергоподаването;
Надзор на зоонози и изготвяне на механизми за готовност, превенция, оценка на риска и намаляване на вьзможностите за заразяване на хора от животни от инфекции с епидемичен потенциал.
Съдействие и логистична подкрепа по осигуряване на лични предпазни средства, оборудване, дезинфектанти и други дейности по осигуряване на непрекъснатост на критични за икономиката предприятия.
Осигуряване на непрекъснатост на социалните дейности за рискови групи от населението и социално подпомагане.
Министерствата планират поддръжката на всички юридически и административни дейности по време на пандемия. Разписват се и мерки за ограничаване разпространението на пандемичната инфекция в затворите и други институции в структурата на МП. Плановете за противоепидемичен контрол в посочените институции се тестват съвместно с МЗ, за да се гарантира правилното прилагане на принципите на общественото здравеопазване.

По време на пандемията дейностите от Националния план за готовност при пандемия се прилагат чрез изпълнението на оперативни планове. Оперативните планове трябва да са изградени на базата на съществуващи национални подходи за управление по време на бедствия/извънредно положение/извънредна епидемична обстановка и ключовите институции за справяне с тях, както и да бъдат периодично ревизирани при промяна в обстоятелствата или при наличието на нова информация. Плановете трябва ясно да дефинират последователността на разпоредбите и отговорностите, които ще се поемат по време на пандемията на областно и регионално ниво.

Отговорни министерства и основни дейности

Основните дейности за готовност при пандемия са от компетентността на Министерство на здравеопазването и са насочени към:

Прогнозиране и оценка на епидемичната обстановка, с цел подготовка на здравните и лечебни заведения и медицинските и немедицинските специалисти в тях за действие по време на пандемична вълна от COVID-19;
Създаване на организация за медицинското осигуряване на населението и за оптимални възможности за лечение на заболелите;
Създаване на организация за провеждане на противоепидемични мерки и контрол на територията на страната по време на извънредната епидемична обстановка, свързана с COVID-19;
Провеждане и засилване на епидемиологичния и лабораторния надзор на COVID-19 в България;
Изготвяне на предложение за създаване на резерв от противовирусни препарати, други медикаменти, лични предпазни средства, апаратура и консумативи като част от държавния резерв, управляван от Държавна агенция „Държавен резерв и военовременни запаси“;
Провеждане на проучвания в областта на епидемиологията и профилактиката на COVID-19  и осигуряване на научно достоверна информация за пандемията за медицинската и широката общественост.
 

По време на пандемията от COVID-19 министерствата изпълняват своите отговорности, съгласно Националната програма за защита от бедствия, както и следните специфични дейности:

Министерство на вътрешните работи (МВР) оказва подкрепа на Министерство на здравеопазването в контрола по прилагането на дейностите за ограничаване разпространението на пандемичното заболяване. По време на пандемия се очаква да има засилено безпокойство и обществено притеснение, особено при тежко протичане на заболяването и смърт. При тежка пандемия, фактори като натиск върху здравните служби, приоритизация на клиничната грижа и на противоепидемичните мерки, както и вероятният недостиг на стоки и услуги от първа необходимост или прекъсване за кратко време на функционирането на основните служби може да доведе до смущения или нарушения на обществения ред. Трябва да се има предвид, че всяко искане на полицейска подкрепа вероятно ще бъде в условията на намалена полицейска численост поради заболяване. Министерство на вътрешните работи разработва планове и механизми за работа при липса на служители и възможности за осигуряване на защита от други сходни сектори.
Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) изготвя план за органичаване на рисковете от заразяване и отсъствие на персонал в основните служби по транспорт, летища и пристанища, товарни и разтоварващи структури с което да се осигури продължителна доставка на лекарства и храна. Разработва и механизми за комуникация и обучение на служителите и пътниците в градския транспорт. Осигурява работата на комуникационните канали по време на пандемия и активно участва в изготвянето на комуникационните планове на правителството и въвеждането на  технологични решения при намален работен състав.

Министерството на финансите (МФ) гарантира устойчивост на публичните финанси, осигурявайки ресурс за финансиране на основните функции на държавата съобразно параметрите на приетия от Народното събрание годишен закон за държавния бюджет на Република България и в съответствие с одобрената от Министерския съвет средносрочна бюджетна рамка. В условията на пандемия Министерството на финансите ще използва всички налични законови инструменти и механизми за осигуряване на неотложно финансиране на дейности, заложени в Националния план. При необходимост от обезпечаване на евентуален недостиг на средства Министерството на финансите може да предложи на Министерския съвет актуализация на държавния бюджет
Министерство на правосъдието (МП) определя специфични мерки за отраничаване разпространението на пандемичната инфекция в затворите и други институции в структурата на МП. Плановете за противоепидемичен контрол в посочените институции се съгласуват с МЗ, за да се гарантира правилното им и навременно прилагане.
Министерство на отбраната (МО) планира кои военни части може да  мобилизираза контрол на мерките  в зависимост от оценката на риска.

Министерство на образованието и науката (МОН) има ключова роля в намаляването на риска от заразяване по време на пандемия в общностите. Мониторингът на отсъствието от училище може да се използва като индикатор за предаване на инфекцията в обществото.

Министерство на енергетиката трябва да гарантира, че основните доставчици на енергия имат добре разработени и тествани планове за готовност. Извършва се оценка на необходимостта от изготвяне на алтернативни планове за енергийни доставки, в случай на значителни смущения в енергоподаването.
Министерство на земеделието  има ключова роля по отношение на надзора на COVID-19 при животни и в изготвянето на механизми за готовност, превенция, оценка на риска и намаляване на възможностите за заразяване на хора със  SARS-CoV-2 от животни, както и за извършването на официален контрол на обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и други елементи на агрохранителната верига.
Министерство на икономиката и индустрията оказва съдействие и логистична подкрепа по осигуряване на лични предпазни средства, оборудване, дезинфектанти и други дейности по осигуряване на непрекъснатост на критични за икономиката предприятия.
Министерство на труда и социалната политика осигурява непрекъснатост на социалните дейности за рискови групи от населението и социално подпомагане.
На областно ниво, областният управител организира и ръководи дейностите по предпазване на населението при пандемия в областта и контролира изпълнението на превантивните мерки за недопускане или намаляване на последиците от нея. Дейностите за готовност за пандемия се прилагат чрез изпълнението на областни оперативни планове, които периодично се развиват и обновяват в  зависимост от оценката на риска.

На общинско ниво, кметът на общината организира и ръководи дейностите по предпазване на населението при пандемия в общината и контролира изпълнението на превантивните мерки за недопускане или намаляване на последиците от нея. Дейностите за готовност за пандемия се прилагат чрез изпълнението на общински оперативни планове, които периодично се развиват и обновяват в  зависимост от оценката на риска.

Основните дейности, които следва да бъдат предприети за постигането на тези цели са:

А) Противоепидемични мерки.

Б) Организация на извънболничната и болничната помощ.

В) Лекарствена политика.

Г) Медийна стратегия и политика.

Д) Осигуряване непрекъснатост на работата на основните служби по време на пандемична вълна.

Е) Дългосрочни мерки.

В допълнение на разгледаните по-долу мерки, се прилагат на национално ниво мерки за компенсация, от съответните министерства – Министерство на икономиката и индустрията, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на финансите, Министерство на иновациите и растежа, Министерство на туризма и др.

А) Противоепидемични мерки

1. Създаване на организация за провеждане на противоепидемични мерки и контрол на територията на страната.

1.1. Оценка и прогнозиране на епидемичната обстановка и планиране на противоепидемичните мерки.

1.1.1. Периодично провеждане на епидемиологични анализи, оценки и прогнози.

Въвежда се математически модел за комплексен предиктивен анализ и оценка на риска за натоварването на болничната система с оглед предприемане на съответните превантивни действия преди достигане на критичните нива на натовареност. В този модел са включени следните водещи критерии: % заетост на интензивните COVID легла спрямо максималния брой интензивни легла; скорост на запълване на интензивните легла на седмична база; 14-дневна заболяемост.

1.1.2. Планиране на противоепидемични мерки на база на извършените анализи - етапи

Развитието на епидемичната обстановка, свързана с COVID-19 към 11.01.2022 г. сочи тенденция на отчетливо нарастване на основните епидемиологични показатели, вкл. броя на новорегистрираните случаи,  на лицата, приети за болнично лечение, както и на тези от тях, които изискват интензивна грижа и реанимация, на броя на починалите. Регистрираният седмичен ръст на новооткритите заразени със SARS-CoV-2 лица в  2/3 от областите в страната е над 100%, което изисква стриктно наблюдение на ситуацията и въвеждане на последващи противоепидемични и нефармацевтични (изолационно-ограничителни) мерки за справяне с поредната (пета) вълна и намаляване на натиска върху здравната система в страната. Нараства и броят на доказаните в страната при целогеномно секвениране проби, положителни за вариант на безпокойство Omicron, като за последната седмица техният брой достигна 10% от общо изследваните за периода положителни за SARS-CoV-2 клинични материали.

Основа за предложените етапи са въведените към 11.01.2022 г. в страната противоепидемични мерки със заповеди на министъра на здравеопазването №№ РД-01-968 от 26.11.2021 г., РД-01-973 от 26.11.2021 г., изменена със Заповед № РД-01-991 от 2.12.2021 г. и Заповед № РД-01-977 от 26.11.2021 г., изменена със заповеди №№ РД-01-1036 от 17.12.2021 г. и Заповед № РД-01-4 от 05.01.2022 г.

Мерките по деескалация са в зависимост от развитието на епидемичната ситуация.

1.1.2.1. Прилагане на мерки за ограничаване разпространението на COVID-19 в образователната система.

- I-ви етап: Присъствено провеждане на учебния процес в училищата и в центровете за специална образователна подкрепа (ЦСОП):

Присъственият учебен процес за учениците от първи до дванадесети клас се осъществява при следните условия:
а) създадена е организация за провеждане на изследване за COVID-19 с бързи антигенни тестове веднъж седмично на учениците и на педагогическия и непедагогическия персонал, който участва в провеждане на присъственото обучение, с изключение на тези, които разполагат с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване;

б) в случай на несъгласие на родителите/настойниците/попечителите за провеждане на изследване за COVID-19, ученикът не се допуска до присъствено обучение и му се осигурява възможност за обучение от разстояние в електронна среда.

Преустановява се смесването на ученици от различни паралелки в целодневна  организация на учебния ден, при занимания по интереси и при групови дейности за обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие.
Преустановява се провеждането на организирани дейности с ученици, включващи посещения на музеи, изложби, природни обекти и други мероприятия с културна, опознавателна и възпитателна цел, планирани екскурзии, зелени училища, туристически пътувания и др. 
Преустановява се присъственото провеждане на педагогически съвети, родителски срещи, заседания на обществените съвети, събрания на училищните настоятелства, квалификация на педагогическите специалисти.
Присъственото провеждане на олимпиади и състезания от календара на Министерството на образованието и науката се допуска само при:
а) провеждане на място на изследване за COVID-19 с бързи антигенни тестове на учениците и на педагогическия и непедагогическия персонал, участващи в провеждане на олимпиадата или състезанието, с изключение на тези, които разполагат с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване.

б) осигурена физическа дистанция от най-малко 1,5 метра в залата;

в) носене на защитна маска за лице от всички участници по време на целия престой в училището.

Индивидуални дейности (индивидуални часове, консултации, индивидуални дейности за обща и допълнителна подкрепа, изпитвания за текуща оценка, изпити и др.) може да се провеждат присъствено на територията на училището/ЦСОП и без прилагане на изискванията за изследване за COVID-19 на учениците с бързи антигенни тестове, ако индивидуалните дейности се провеждат извън времето на присъствен учебен процес на паралелките.
Всички ученици от пети до дванадесети клас, както и педагогическият и непедагогическият персонал носят защитна маска за лице по време на целия си престой в училищата/ЦСОП, а учениците от първи до четвърти клас - извън класната стая (при влизане в училищната сграда, в коридори, тоалетни, фоайета и други общи помещения, в които има смесване на ученици от различни паралелки и персонал), както и в класната стая от пристигането им в училище/ЦСОП до приключване на изследването на ученика с бърз антигенен тест и отчитане на отрицателен резултат от теста – в дните на изследване.
Дейностите в училищата/ЦСОП се провеждат при стриктен контрол по спазване на  въведените правила във връзка с извънредната епидемична обстановка, указани с Насоки на министъра на образованието и науката.

- II-ри етап: Ограничаване на други дейности

Преустановява се провеждането на занимания по интереси, с изключение на заниманията по интереси в рамките на целодневната организация, които се провеждат без смесване на ученици от различни паралелки.
Групови дейности за обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие се провеждат присъствено след изследване за COVID-19 един път седмично с бързи антигенни тестове на учениците и на педагогическия и непедагогическия персонал, с изключение на тези, които разполагат с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване, както и онези, които вече са изследвани за осъществяване на присъствено обучение.

Останалите мерки от I-ви етап остават непроменени.

- III-ти етап: Въвеждане на присъствено обучение на 50% от паралелките на ротационен принцип.

Присъствен учебен процес се осъществява за 50 % от паралелките с ученици от пети до дванадесети клас с въведена ежеседмична ротация.
Всички ученици от първи до четвърти клас, както и учениците от пети до дванадесети  клас в специалните училища за ученици със сензорни увреждания и учениците от паралелките в ЦСОП при възможност продължават да се обучават присъствено, без ротация, след изследване за COVID-19 с бързи антигенни тестове при условията на II-ри етап.
Изследването за COVID-19 с бързи антигенни тестове на всички ученици по т. 1 и т. 2,  както и на педагогическия и непедагогическия персонал, се осъществява при условията на IIри етап.

Останалите мерки от II-ри етап остават непроменени.

- IV-ти етап: Преустановяване на присъственото обучение в училищата и в центровете за специална образователна подкрепа.

Присъствен учебен процес може да се осъществява само за ученици от първи до четвърти клас след изследване, проведено при условията на II-ри етап или да бъде преустановен за период не повече от една седмица.
Целодневна организация на учебния ден може да се осъществява само за ученици от първи до  четвърти клас без смесване на ученици от различни паралелки или да бъде преустановен за период не повече от една седмица.

Допълнителни индикатори: При оценката на риска в образователната система освен посочения фактор „комплексен анализ“ следва да се вземат предвид и  следните специфични индикатори:  % на отсъствие на ученици поради заболяване; % отсъствие на персонал; възрастово разпространение - седмична заболяемост при децата, както и при възрастни на 30-40 г.

Когато  комплексният анализ и оценката на риска изискват преминаване към III или IV етап за съответната област, но в областта има достатъчно на брой свободни болнични легла за специализирано лечение на децата от определена община, в която заболяемостта е 2 пъти по-ниска от средната за областта, то за училищата от тази община се прилагат мерките от II, съответно III етап, след съгласуване с Министерство на здравеопазването.

1.1.2.2. Противоепидемични (нефармацевтични) мерки спрямо обекти и дейности, с обществено значение:

- I-ви етап: Разширяване на обхвата на обекти и дейности, спрямо които са въведени противоепидемични мерки.

Осигурена физическа дистанция от най-малко 1,5 метра, на места съгласно заповеди на министъра на здравеопазването;

Носене на защитна маска за лице, на места, определени със заповед на министъра на здравеопазването;

Наблюдение за спазването на определените със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, определяне на отговорни институции и лица за контрол за спазване на мерките, разширяване при необходимост на контролиращите органи, контрол за спазване на мерките;

Подобряване на техническите възможности за проверка на цифрови сертификати от държавните здравни инспектори, чрез осигуряване на подходящи устройства за валидиране на QR кодове.

- II-ри етап: Синхронизиране на подхода „Зелен сертификат“ с издаваните Цифрови COVID сертификати на ЕС чрез:

Наблюдение относно спазването и срока на валидност на  документите за ваксинация и на  документите за преболедуване и предприемане на действия за промени при необходимост, след експертно обсъждане, критерии за достъпност.
- III-ти етап: Въвеждане на ограничения до 50% в капацитет/работна площ/брой лица в обектите и дейностите със значение за общественото здраве, въвеждане на работно време до 22 часа, при спазване на подхода „Зелен сертификат“.

- IV-ти етап: Преустановяване на работата на обектите и дейностите със значение за общественото здраве. Преустановяване на подхода „Зелен сертификат“. Функционират само търговски обекти за хранителни стоки, дрогерии, аптеки, оптики, зоомагазини, банки, доставчици на пощенски и куриерски услуги, застрахователи, доставчици на платежни услуги, офиси на телекомуникационни оператори.

Допълнителни индикатори: възрастова структура  на COVID-19 (седмична заболяемост по възрастови групи), териториална характеристика на епидемичния процес (регистрирани епидемични взривове, спорадично/повсевместно разпространение).

Въвеждането на мерки спрямо училища, обекти и дейности със значение за общественото здраве се въвеждат на общинско/областно или на национално ниво, в зависимост от степента на разпространение на COVID-19 и равномерността на неговия териториален обхват.

Контролът по изпълнението на мерките ще се реализира от регионалните здравни инспекции, МВР, областни и общински власти и техните структури, БАБХ и други оторизирани институции.

1.1.2.3. Въвеждане на противоепидемични мерки от работодателите

I-ви етап:

изготвяне на указания, съставени от компетентните органи по сектори, за намаляване на риска на работното място от заразяване със SARS-CoV-2;
изготвяне на планове за непрекъснатост на работния процес, чрез повишаване защитата на работещите чрез въвеждане на подхода „Зелен сертификат“, работа от разстояние и др.;
въвеждане на подхода „Зелен сертификат“ от държавна и общинска администрация, други ведомства и структури, след обсъждане;
предприемане на действия по намаляване на периода на изолация и карантина според научнообосновани данни;
осигуряване непрекъснатост на работния процес на критичните структури.
-ти етап: Въвеждане на препоръка за дистанционна работа до 50% от персонала и наличие на зелен сертификат, след анализ.
III-ти етап: Задължително въвеждане на дистанционна форма на работа и наличие на зелен сертификат, очестяване графика за движение на транспортните средства от градския транспорт, при възможност и след анализ.

-ви етап: Функционират само търговски обекти за хранителни стоки, дрогерии, аптеки, оптики, зоомагазини, банки, доставчици на пощенски и куриерски услуги, застрахователи, доставчици на платежни услуги, офиси на телекомуникационни оператори и други.
Контролът по изпълнението на мерките ще се реализира от регионалните здравни инспекции, МВР, областни и общински власти и техните структури, БАБХ и други оторизирани институции. Следва да се има предвид, че мерките, касаещи въвеждането на режим на работа от разстояние, изискване за „Зелен сертификат“ за достъп до работните места и/или ротация на персонала са приложими за ограничен кръг от икономически дейности, свързани предимно с администрация и управление, както и дейности, които се извършват в офис, както и за случаите, в които дейността на съответното предприятия позволява тяхното въвеждане изцяло или частично.

1.1.2.4. Опазване на страната от внос на COVID-19 чрез въвеждане на здравни изисквания спрямо пристигащи от държави с различна степен на разпространение на пандемията:

въвеждане на допълнително изследване и карантина, съгласно Препоръка 9603/21 от 10 юни 2021 г. на Съвета за изменение на Препоръка (ЕС) 2020/1475 на Съвета от 13 октомври 2020 г. относно координиран подход за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19 (въвеждане на механизъм, наречен „аварийна спирачка“);
периодичен преглед на разпространението на COVID-19 по държави и актуализация на списъка с държавите и задморските територии по цветови зони, държавите, за които е налице информация за установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация;

промяна в изискванията за влизане в страната при необходимост на база налична информация в света или ЕС за появата и разпространението на варианти на безпокойство, включително регламентиране на изискванията за влизане в страната;
осигуряване на места за изолация и карантина на чуждестранни туристи в страната;
осигуряване на задължително 24/7 присъствие на граничните здравни инспектори на определени за целта ГКПП на територията на Република България.

Контролът по изпълнението на мерките ще се реализира от специализирани звена и екипи за граничен контрол в структурите на регионалните здравни инспекции и МВР.

Таблицата отразява в обобщен вид описаните по-горе мерки и етапите за тяхното прилагане.

2. Засилване на епидемиологичния и лабораторния надзор на COVID-19:

  • Осигуряване на кадрови ресурси на РЗИ или включване и на други структури и ведомства за уведомяване на лицата, поставени под изолация и определяне на контактните лица в условие на пандемичен подем;
  • Обсъждане и прилагане на промени при необходимост относно начина и реда за поставяне под изолация и карантина и тяхното съобщаване;
  • Осигуряване на техническа възможност лицата да проверяват своя статус – под изолация/под карантина чрез: Националната здравно-информационна система, мобилно приложение Virusafe, получаване на електронна поща или на мобилен номер на съобщение при неговото предварително заявяване от лицето в мястото на пробовземане;
  • Засилване на лабораторния надзор на COVID-19 чрез периодично провеждане на външна оценка на качеството на изследванията от Национална референтна лаборатория;
  • Увеличаване капацитета на страната за провеждане на секвениране чрез увеличаване на лабораториите, които го провеждат и тяхното обезпечаване.

С цел подобряване организацията по карантиниране на потвърдени случаи на COVID-19 следва да се обсъди разработване и внедряване на уеб-базирана платформа за самокарантиниране на подлежащите лица. Предложението е и в съответствие с подобен опит на някои страни-членки на Европейския съюз.

2.1. Осигуряване на устойчивост по обезпечаване на надзора, в т.ч. граничния здравен контрол, лечебната мрежа и образователната система с необходимите количества бързи антигенни тестове за SARS-CoV-2.

ТУК може да видите пълния текст