Сред тишината на Северозападна България, скрита сред карстови камъни, пасища и вековни дървета, стои една от най-тъжните и едновременно величествени български светини – т.нар. Пустата църква край село Камено поле, община Роман. Храм с близо 800-годишна история, паметник на културата с национално значение, който днес се руши бавно и мълчаливо, далеч от погледа на институциите, но не и от болката на хората, които знаят какво означава той.

В публикация във форум, придружена със силно въздействащи снимки, българин споделя възмущението, срама и тревогата си от състоянието на храма – изоставен, осквернен и оставен на произвола на времето и иманярите. Публикуваме текста му без редакторска намеса:

„Приятели от форума, представям ви ПУСТАТА църква, една малко известна българска национална светиня на 800 години. Паметник на културата с национално значение.
Всеки път, когато влизам в нея, се вълнувам страшно и ме хваща срам, че съм българин – все не виждам дългоочакваната реставрация, която се подготвя по проекти от доста години и се питам как допуснахме построеният от цар Иван Асен II храм и оцелял толкова години, да се руши и съсипва сега? Толкова ли е трудно да пазим „старините“ си?

Църквата се намира край село Камено поле, община Роман и е построена в началото на ХII век от цар Иван Асен Втори на специално място. Огромна за времето си, тя носи белезите на върховете на Втората българска държава. Еднокорабна, с 1 апсида и полуцилиндричен свод, тя е строена с ломени камъни и дървени сантрачи. Имала е великолепни стенописи, почти до преди 20–30 години.

Разположена е в прекрасна местност, цялата осеяна с карстови камъни, близо до крепостта Камарата и култовия каньон на река Ръчене. Няма табели, няма информационно табло. Вратата на църквата е изтърбушена, в стената зее огромна дупка, през която влизат диви животни. Около църквата пасат често крави и овце.

Подът е разкопан и осквернен брутално от иманяри и дори багери, които търсели златото на българските царе, незнаейки, че то е прокълнато и всеки, който се докосне до него, ще бъде анатемосан от Господ (хората в селото потвърдиха легендата – иманярите били сполетени от големи беди и болести).

На покрива на църквата расте дърво! Гротеската се допълва от единствените останали стенописи – сцени от Страшния съд! Ще бъдем съдени и то страшно от децата си, ако не опазим ние (щом я няма държавата и общината) шедьоврите от миналото на България!

Пиша този пост, за да помогнем на Пустата църква, за да остане тя за нашите деца и да опазим историята си.

Тя е бисер, който разказва легенди за силата на вярата, напомня за славата на България и носи гордост сред нас, българите, с нашата 1300-годишна история…“**

Пустата църква стои и чака. Не реставрационен проект на хартия, а реална грижа. Не обещания, а действия. За да не остане един ден само на снимки – и в разказите на хората, които са я обичали.

Снимки: Svetoslav Iliev