Мъж, пътуващ с Българските държавни железници, предизвика вълна от реакции в социалните мрежи със своя кратка, но силно въздействаща публикация. С няколко изречения и няколко снимки той успя да улови и покаже онова, което хиляди българи изпитват ежедневно – разочарованието от състоянието на родните влакове.
„Това не е влак. Това е диагноза“, написа Светлозар Димитров, който на 24 септември се качил на редовния влак от Горна Оряховица за Русе. С думите си той не просто описва пътуването, а го превръща в символ – на безвремие, на липсваща грижа и на системен разпад.
„Разпадът на една нация, чиито вагони се люлеят в ритъма на разрухата“, добавя още той. А към публикацията си прикачи и снимки от вътрешността на композицията – снимки, които сами по себе си казват достатъчно. Лющеща се боя, износени настилки, мръсни седалки и усещане за влак, който е останал в миналия век.
За някои пътуването с БДЖ е носталгия, за други – евтин транспорт, но за мнозина то е изпитание. И думите на Димитров резонират именно защото събират в едно общото чувство на умора и примирение. Усещането, че влаковете ни не просто закъсняват – те изостават във времето.
"В едно нормално общество влакът е най-предпочитания метод за междуградски транспорт на средни разстояния. В България учениците ми казват, че биха се возили във влак, ако не беше толкова отвратително. Ще каже човек, че е толкова трудно да се изчисти един вагон...", коментира под поста мъж.
"Носталгично ми стана. Преди 10-тина години, докато учех във ВТУ влакът си беше същият. После казват, че в България нямалко стабилност", смее се коментираща.
"Нямам представа защо не се чисти, но не се чисти. Може да смятат, че лепкавата мръсотия държи все още детайлите", написа мъж.
Друг потребител написа, че просто твърде много се цапа от пътуващите. "Аз съм се возил в такси в същото състояние и за същата цена, но на дооооооста по-кратък маршрут. Ако пътниците не пиеха бири, не разливаха и не повръщаха вътре, може би щеше да е по-чисто. Но за толкова пари - толкова!", написа мъжът.
