"Най-страшно е да се разболееш по празниците в голям български град. Страх ме е да си помисля какво е в малките градове..."

Това казва в публикация си в социалните мрежи маркитинговият експерт Иво Илиев. Той разказва историята на едно болно дете в България, което е оставено на произвола на съдбата по време на празниците.

Илиев определи, че със здравната ни система, се чувстваш като "болен африканец в африканско село, ама без хуманитарната помощ..."

"Страшно е! Много! Особено ако си едно 17-килограмово малко дете и на първия от три почивни дни то е с 40 градуса, които не могат да се смъкнат с абсолютно нищо в домашни условия. Три дни с пулс 150 и 40 градуса - три дни от спешното те връщат у дома без да назначат каквито и да е изследвания. А... пневмонията в дробовете на това дете расте без лекарите да подозират. Детето се обезводнява и влошава с всеки следващ час. Специалистите са в почивка. Пред спешните кабинети е фраш от хора, но капацитета е нищожен. Почивни дни са...", започва поста си Илиев.

Той разказва, че ядосана жена в престилка и изкрещява "Тея линейки за такси ги ползвате!", а родителите се опитват да обяснят, че бебето им се бори за оцеляване, защото има порок на сърцето и е много болно докато тя ги хока. "Едва не го изтърваха...", казва бизнесменът.

Борба за оцеляване в стая с решетки

В един момент по празниците дори обикновената настинка се превръща в борба за оцеляване. Защото няма кой да ти постави правилната диагноза. Няма кой да ти назначи изследвания.

Той допълва, че след 3 прегледа в спешното с грешни диагнози и сбъркани кръвни изследвания - те изпращат у дома... Така нещата се влошават толкова, че накрая с детето ти се озоваваш в 10-квадрата стая с решетки, която делиш с още 2-3 възрастни и 2-3 деца. Ако искаш да си сам и да има легло и за теб - трябва да питаш къде да си платиш. Макар вече да си си платил много повече от пари.

"В този момент не ти пука за какво плащаш постоянно вдиганите осигуровки, защо 4-ма различни лекари в спешното преглеждат детето и бъркат диагнозата, защо в лабораторията бъркат десетична запетая, което е фатално... защо не назначават нужните изследвания... съвсем пък не ти пука защо стаята е като затвор и отношението е като към престъпници. В този момент се молиш (не се надяваш, не очакваш и определено не си сигурен) детето ти да не се е усложнило сериозно заради цялото мотаене и грешни диагнози... а то се е усложнило... много... защото... са празници!", казва Илиев.

След като минават почивните дни, Илиев разказва, че водиш детето на специалист. "Спешно трябва детето да се хоспитализира и да му се направи снимка - ти казва специалистът и се учудва "Защо не го заведохте по празниците да го прегледат??"... а ти си го водил цели 3 пъти... И добре, че е този специалист да ти спаси детето - но той как да огрее постоянно навсякъде?"

"Отново си пред спешното... Молиш се НЕ да има човешко отношение, НЕ да има човешки условия - а да има кой да го лекува компетентно. Всъщност в този момент се молиш просто да има кой да го прегледа и да постави правилната диагноза", пише мъжът.

"Вземаш нещата в свои ръце - плащаш за изследвания, които явно никой няма да ти назначи - и хоп! Диагнозата лъсва! Закъсняла... Карат ти се от същото място, от което 3 пъти са те отпращали с думите: "защо толкова късно идвате" - а ти вече също им крещиш, че вече три пъти си си тръгвал от там с грешна диагноза и съответно неадекватно предписано лечение. Диагнозата не е базирана на изследвания - такива не са назначени. Назначаваш си ги сам, плащаш си ги и... оказва се, че си закъснял... Ами ако не се сетиш да си ги назначиш? Ами ако се довериш на диагнозите, с които са те пратили? Ако започнеш грешно предписаното лечение за грешната диагноза? Няма как - детето вече 4-ти ден е с пулс 150 и 40г. температура, която не се влияе от абсолютно нищо. А и вече тази игра си я играл с другите си деца - пак на същото място, пак с грешните диагнози."

Така детето се озовава в стаята с решетките, в която 8 дни никой не е влизал да измете пода. По стените край леглото има засъхнало повръщано, петна кръв и храна, а децата вътре наслагват болести едно от друго - няма как. Възрастните с тях си донасят необходимото да си почистват стаята и банята, защото иначе няма кой.

Децата - бледи и болни

А децата вътре - едни бледи мъници с опулени от страх очи, свили увита в лепенки ръчички - наплашени до смърт от някой с престилка, който е напсувал емпатията и човещината си, мрази професията, мрази и тези мъници - и с ярост влиза изведнъж в стаята-затвор и им крясва: "Хайде вече да сменяме абоката", допълвайки с "О-о-о! Я спри да ми ревеш! Спри да ми бъдеш глезотия! Айде по-бързичко!"

"Хваща им малката ръчичка и мълчаливо и садистично боде отново и отново... и сумти, че не успява... докато детето плаче и крещи. Накрая казва на мъника безчувствено и нервно - "Видя ли, бе... За какво рева толкова! Айде заминавай!" - разказва Илиев.

"Човек" за "пример"... Виждали сме тези одосадени хора как са и некомпетентни, и арогантни, и нечовечни - всичко, което знаем, че тяхната професия НЕ Е и НЕ бива да е. Но те са точно там - където тази професия се упражнява. Защото очакват, че ще си мълчим за тях от някакъв страх. Решили са, че сме абсолютно зависими от тяхната милост. Точно толкова нечовечни са... а ние се опитваме да ги оправдаем и разберем... "Под стрес са", "много им се събира", "напрегнато е при тях" - така е, факт!  Но... Трябва ли да мразиш децата, когато работиш в детска болница? Те виновни ли са, че са ужасно болни? Виновни ли са, че чувстват страх, че са ужасени? Че те и родителите им са ужасно притеснени? Толкова ли ни е трудно да им дадем една усмивка по дяволите? Да им кажем една добра дума? До там ли сме се докарали!?!

Илиев разказва, че някои хора не се сдържат, когато тормозят децата им - и налитат на бой заради цялото недоспиване, притеснение и изумление от абсурдите. Но това не е решението. Не е законно, не е правилно, смята той - може да ти тормозят детето - ти трябва да стиснеш зъби и да изтърпиш. "Не се надяваш, не очакваш и определено не си сигурен - молиш се да не бъдеш заложник на здравните пътеки и законови врътки дори още ден... Парадоксално! Но имаш причините..."

"Докато си в болничен престой виждаш как едни обезводнени деца се оставят обезводнени и в един момент от силните препарати получават уртикарии и алергизират сериозно - нова възможност да поостанат. В стаята от 10 квадрата идват други болни и разменят болести с другите в стаята - още възможности."

Той разказва, че в един момент за детето се предписва лечение, за което е нужно да се направят изследвания, да се проследят показатели и да се проведат тестове - защото иначе има опасност от тежък алергичен шок. Определено не си сигурен дали детето ти няма да се задуши в ръцете ти от алергична реакция - молиш се. Защото назначението без превенция е факт. 

И детето ти спира да диша

"Тялото му става алено от уртикарията. За секунди по лицето му се пукат кръвоносни съдчета, очите му са ужасяващо изскочили и червени. Бори се за въздух в ръцете ти. Прави тежка алергична реакция - без да страда от алергии. Просто, защото не е оводнявано и лечението в този момент е неправилно", казва Илиев.

"Аз не лекувам детето ви за алергии, аз го лекувам за пневмония" - ти казват с равен безушен тон лекарят минути след като детето ти е започнало отново да може да диша...

И същият лекар използва силната алергична реакция като диагноза за удължаване на затворническия престой. Детето ти неусетно става от затворник - заложник, смята той.

Накрая те изписват с епикриза, която звучи като вълнуващ роман и без да получиш втората (от общо две) рентгенова снимка и вторите (от общо две) кръвни изследвания. Успяваш да си ги набавиш все пак във всеобщото нехайство. А преди да те изпишат следват още три празнични дни - детето наскоро е спряло да диша и е направило тежка алергична реакция - трябва да е под постянно лекарско наблюдение - нали заради това си в тази болница, а не у дома... но почти 24 часа НИКОЙ не идва на визитация да посети никой в стаята!

И всичко това се случва в голям български град, казва Илиев, който се разтревожи за положението по малките населени места.

"Важно е, че събираме капачки и осигуряваме линейки, но по-важно е лекарите в тях да са честни и морални специалисти – защото това не се купува. Осигуряваме безплатни лекарства за деца, но ще има ли кой да ги предписва с грижа и професионализъм?", пита Илиев, който допълва, че децата се нуждаят от чисти, оборудвани болници, но още повече – от доверие в лекарите, които трябва да ги лекуват, а не просто да попълват документи.

Децата трябва да повярват, че медицината е благородна професия, но ако реалността ги разочарова, няма как да ги убедим в обратното. Когато тези деца пораснат, те ще правят законите. Ако продължим да ги разочароваме, ще напуснат страната или ще търсят промяна. А здравеопазването не трябва да е хазарт – трябва да е сигурност.

"Интелигентният човек разбира последствията от действията си. А когато родители търсят диагнози във Facebook, значи не вярват в здравната система. Каква ще е присъдата за нас и за нашите деца?", завършва Илиев.

Припомняме, че преди дни озпълнителна агенция „Медицински надзор“ се самосезира и започна спешни проверки в УМБАЛ „Св. Анна“ – София и ЦСМП-София. Причината е публикация от профил „LaMartinia“, описваща случая на пациентка, лекувана в болницата. 

След приключването на проверките, здравният министър доц. д-р Силви Кирилов ще представи резултатите.

Жена публикува във Facebook разказ за схема, при която пациенти биват таксувани за операции, без да се отчитат техните заболявания и общо състояние.

Конкретният случай засяга 83-годишна жена, на която лекарски екип препоръчва спешна операция на счупено рамо на стойност между 2000 и 4000 лв. След консултация с друг специалист дъщерята на пациентката установява, че интервенцията не само не е необходима, но и крие сериозни рискове за здравето ѝ.