Паркираш пред дома си. Уморен. Спокоен. Уверен, че утрото ще започне нормално. Но идва сутринта… и виждаш задното стъкло на колата си пръснато като мечтите за ред и справедливост в този град.

Това не е единичен случай. Това е всекидневна реалност в Сливен, където вандализмът по улиците расте, а отговорът на институциите се свива до вдигане на рамене.

Вандализмът – новото нормално?

Снимката, публикувана от Щерю Лолов, показва грубо разбито стъкло на автомобил, паркиран пред частен дом. Без причина, без предупреждение – просто още една нощна проява на безнаказано варварство.

„Полиция - будна кома! Общинска администрация - абсолютно същото! Самосъзнание на обществото в тоя град - не нулево, а минус!“ – коментират жители във Facebook.

4 полицаи нощем за цял град

Най-шокиращото? В цял Сливен – областен град с близо 90 000 души население – нощна смяна пазят… 4-ма полицаи. Нищо чудно, че престъпниците се чувстват безсмъртни, а гражданите – изоставени.

„Говорих с полицаите, като дойдоха, и се оказва, че в областен град с население между 80 и 90 хиляди души нощна смяна карат само 4-ма души“, пише Лолов. Това не е сигурност. Това е фалшива фасада на държавност.

Когато хората се чувстват по-сигурни, ако пазят сами

В момент, когато в Европа се обсъждат смарт градове, Сливен живее в условията на пост-средновековна безотговорност. Камери? Липсват или не работят. Патрули? Недостатъчни. Общинска охрана? Скрита в сенките. Гражданска ангажираност? Превърната в циничен смях.

А какво ще стане, когато жертвите станат твърде много? Сливен не е селце в планината. Това е областен град. Административен център. Град с история.

Но когато вандалът бие полицията по бързина и дързост – градът губи лицето си. И доверието. И бъдещето.

Затова GlasNews призовава властта:

Увеличете броя на патрулиращите служители. Осигурете видеонаблюдение в критични зони. Отворете 24/7 канал за сигнали. Подайте ръка на гражданите, които ви търсят, преди да решат, че сами ще раздават правосъдие.

Сливен заслужава ред. Хората заслужават спокойствие. Престъпниците – страх, не увереност. Докато това не стане – ще продължаваме да живеем на тъмно. Със счупени стъкла, счупени нерви… и счупена държава.