Няма нищо по-устойчиво от… бездействието на общината. Особено ако става дума за шахта, зееща до входа на детска градина, до която ежедневно минават десетки деца, родители и възрастни. Но явно за институциите това не е спешен сигнал, а просто естетическа нередност, която може да почака.

Случаят: шахта със счупен капак – реална, сериозна опасност – стои така вече месец, въпреки писмен сигнал от гражданка, два телефонни разговора с общината и десетки минувачи, които се питат: ще падне ли дете вътре или ще чакаме инцидент, за да се размърда някой?

Местоположение? Ж.к. Дружба 1, ул. Тирана – точно до 96-та детска градина. Ето какво написа във Facebook Denica Borisova:

От 1 месец съм подала писмен сигнал за тази счупена шахта и нищо! Обадих се два пъти по телефона на общината и нищо! Знам, че четат тук и отново ще ги питам искате някой да падне вътре и да се утрепе ли? Шахтата е точно до 96 детска градина Дружба 1 на кръстовището до ул. Тирана. Хайде искам сега защитниците на общинарите да ми кажат 1 месец не можаха ли да сменят една шахта отговорните лица? Или и това е частен имот? Докога ще търпите дружбенци да се подиграват с вас и с живота и здравето на децата пък и вашия????

Класика в жанра: първо „не сме уведомени“, после „не е наш проблем“, накрая – „чакаме процедура“ А междувременно децата играят, възрастни минават, колела летят, а шахтата продължава да зее в очакване на жертва. И тук идва въпросът, който Denica Borisova задава в прав текст:

Трябва ли някой да падне вътре и да се утрепе, за да направите нещо?!

Защитниците на общинарите да си кажат думата! Сега чакаме „експертните“ коментари от типа:

„Това е частен имот.“
„Не знаем чия е шахтата.“
„Има подаден сигнал, чакаме комисия.“
„Не е по приоритет.“

Извинете, но животът и здравето на децата НЕ могат да чакат комисии. Те не се интересуват от това чия собственост е капакът, ако паднат вътре.

Докога? Докога ще търпим чиновници да игнорират реални заплахи, сякаш говорим за паднала плочка, а не заплаха за човешки живот? Докога ще „подаваме сигнали“ и ще получаваме тишина в замяна?

Време е за нетърпимост: Ако институциите не чуват, ще крещим. Ако не реагират, ще ги изобличаваме. Ако не си вършат работата, ще им напомняме – не с думи, а с натиск, снимки, споделяния и гняв. Защото следващият, който стъпи на това място, може да бъде вашето дете.