Нова катастрофа с тежкотоварен камион блокира пътя край Телиш. Сцената е до болка позната – мокър асфалт, превишена скорост, неспазени правила и още едно чудо, че няма загинали. Този път.

Само преди дни на същото трасе младата Сияна и нейният дядо не получиха втори шанс. Те се превърнаха в поредните жертви на безотговорността зад волана и на системата, която години наред оставя пътищата ни да бъдат кървави капани.

Днес бащата на загиналото момиче, Николай Попов, написа гневни думи, които режат като нож:

„Несъобразената и превишената скорост върху лошата настилка водят до последствията от снимката. В мокро време инцидентите следват един след друг. Всички ПТП са с подобен механизъм. Като по чудо няма жертви. Сияна и дядо ѝ нямаха този късмет…“

Колко още семейства трябва да погребат децата си, за да се предприемат реални мерки?

Докога ще оставяме хората да карат като на рали по пътища, които приличат повече на капан, отколкото на магистрала?

Къде е контролът, къде е превенцията, къде е държавата?

Пътят край Телиш не е просто асфалт. Той е място на човешки трагедии. Всеки мокър ден превръща трасето в арена на смъртта. А институциите остават безмълвни, докато родители като Николай Попов остават с празни стаи у дома и вечни белези в сърцата си.

Не е ли време най-накрая този път да спре да убива?