Разочарование и гняв предизвика публикация на Калин Христов във Фейсбук, който твърди, че е дългогодишен кръводарител. Мъжът сподели преживяването си в Кръвен център - Велико Търново. Поводът - отказ да му бъде взета кръв от ръка, на която има татуировка, въпреки че години наред именно от тази ръка му е взимана кръв при предишни дарявания.

„Искам да изкажа моето разочарование от Кръвен център Велико Търново. Кръводарител съм от близо двадесет години, никога досега не са ми казвали, че не може се вземе кръв от татуирана ръка... Днес, по нареждане на „някоя си“ лекарка, ми казаха, че ако ми вземат кръв от татуираната ми ръка, щяло да влезе мастило в кръвта. Трябва ли да оставят хора, които се нуждаят от кръв, без нея, защото сме с татуировки?!“, написа Христов.

Публикацията му предизвика бурна реакция в социалната мржа, където се появиха десетки мнения от хора със сходен опит и остри критики към практиките и отношението в центъра.

В коментар под публикацията се включи и млад лекар - Стефан Тодоров, който посочи, че няма медицинска причина кръводаряване да бъде отказвано на човек с татуировка, ако от направата ѝ са минали повече от 6 месеца:

„Аз съм лекар и имам татуировка точно на ръката, и от години ми вземат кръв от същото място. Правилото, което тази „лекарка“ явно е пропуснала по време на обучението си, е, че не е редно да е прясна татуировка - заради имунната реакция в първите месеци. Ако са минали 5-6 месеца, всичко е наред“.

Според него, подобни изказвания подкопават доверието в здравната система и демотивират хората да даряват.

Друга коментираща, Даниела Иванова, посочва, че наскоро ѝ е казано, че има нови наредби, според които „ако има татуировка в близост до вената, без значение на колко време е, не може да се взема кръв“. По думите ѝ това са „пълни глупости“, които допълнително усложняват процеса на кръводаряване, който и без това страда от недостиг на дарители.

Силвия Стефанова споделя, че също е била връщана заради татуировка, въпреки че е минало достатъчно време от поставянето ѝ. А Петя Айгарова-Стефанова разказва за отпадане от списъка на дарителите поради очен проблем, който преди не е бил повод за отказ. По думите ѝ, отношението на персонала е било унизително:

„Преди 7 години си тръгнах бясна от отношението там, няколко години бях кръводарител. Изведнъж се оказа, че не може да съм кръводарител заради очен проблем. Сестрата подвикваше след мен сякаш съм някакъв инвалид и крадец едновременно“.

Във време, в което кръводаряването е жизненоважно, всяка загубена капка кръв заради неясни наредби или субективни тълкувания е тежка загуба - не само за системата, но и за онези, които се борят за живота си. 

Остава да видим дали институциите ще обърнат внимание на тези сигнали или и те ще потънат в тишината между стерилните коридори на здравната система.