„На Велики Четвъртък "градската мобилност" събира пари за свещи!“ – с тази горчива ирония започва разказът на Евгени Стоянов, публикуван в групата „Забелязано в град Плевен“.

История, която звучи като дребен казус за 20 лева… но всъщност поставя много по-голям въпрос – за правилата, за реда и за това кой всъщност ги спазва.

По думите на автора, около 8:35 ч. сутринта автомобил е бил със скоба на паркинга зад църквата „Св. Николай“. Причината? Според „скобарите“ – мястото попадало в „синя зона“.

Само че… без знак. Без маркировка. Без каквато и да е индикация.

„Сложили скоба на кола, спряна за кратко на необозначено нито с маркировка, нито със знак място“, подчертава Стоянов.

Следва опит за изясняване на ситуацията – разговор с оператора, пристигане на екип, въпроси. Отговорът обаче звучи като изваден от друг свят:

„Така им били наредили, паркингът бил техен.“

Когато авторът оспорва това и подава сигнал на 112, на място идва полиция. И тук историята става още по-парадоксална.

„Попитаха защо са сложили скоба, щом не е обозначено като парко-място“, разказва той.

Отговорът на служителите на „градската мобилност“ е… впечатляващ:

„В началото имало знак и началникът им казал, че където и да си спрял, се считало за синя зона.“

С други думи – знакът е някъде там, в началото, а всичко след него… е въпрос на въображение.

Още по-любопитно е становището на полицията.

„Казаха, че щом е по наредба на общината, така трябвало да бъде“, пише Стоянов, но уточнява нещо ключово: „Към мене нямали претенции, не съм нарушил закона и няма да ми пишат глоба.“

И тук идва абсурдът в чист вид.

Няма нарушение. Няма глоба. Но има скоба.

„Ако не съм съгласен – първо да платя, пък после да подам жалба“, е съветът, който получава.

И така стигаме до въпроса, който самият автор задава:

„Дилема – кой крив, кой прав?“

Истината е, че когато правилата са невидими, а санкциите – напълно реални, доверието изчезва. И се заменя с усещане за произвол. Случаят от Плевен може да изглежда дребен. Но не е. Защото не става дума за 20 лева. А за принцип. За това дали гражданите трябва да гадаят къде могат да спрат… или институциите трябва ясно да покажат къде не могат.

Вие как мислите?