Днес от лагера край Батошевски манастир са останали само следи от разрухата на времето и дългогодишното бездействие. Кадри, споделени в социалните мрежи, показват място, в което тишината е заместила детския смях, а спомените – грижата. Там, където някога е кипял живот, днес стоят изоставени сгради – ням свидетел на една почти забравена, но важна част от историята на ученическото възпитание и детството в България.

Ето какво написа в мрежата Мариян Трифонов:

"Гледката днес е тъжна.

Трудно е да си представиш, че това място някога е било пълно с детски гласове, смях и живот. Не знам кога за последно тук е имало деца. Може би датата от пожълтелия вестник, все още оцелял някъде, би подсказала.

Лагерът край Батошевския манастир е част от една почти забравена, но важна страница от историята на ученическото възпитание в България през втората половина на ХХ век. По спомени и местни разкази, той функционира активно през 60-те, 70-те и 80-те години, когато в цялата страна съществува добре организирана система от ученически лагери – планински, морски и балнеоложки.

Тези лагери се организират от училища, общини и младежки структури с ясна цел – летен отдих, закаляване, колективно възпитание и откъсване на децата от градската среда. Районът около Батошевския манастир не е избран случайно – чист въздух, река Росица, гора, тишина и силно историческо и духовно присъствие.

Всяко лято тук пристигат ученици от различни краища на страната. Дните минават в походи, спорт, игри, лагерни огньове, разговори до късно и първи приятелства. Материалните условия са скромни, но средата е богата – без телефони, без интернет, без телевизия с 200 програми и екшъни, пълни с насилие. Честно казано, дори не помня дали изобщо е имало телевизор.

След края на 80-те и началото на 90-те години държавната система за ученически лагери постепенно се разпада. Базите остават без ясно управление, без средства за поддръжка и без визия за бъдещето си. Така много от тях, включително и този лагер край Батошево, започват да запустяват и бавно да изчезват от картата на детството.

Днес тук не виждаме просто изоставени сгради. Виждаме следите на едно изгубено време, в което детството беше по-бавно, по-истинско и по-близо до природата."

Под публикацията му коментираха:

"Два пъти съм била там на лагер и беше прекрасно! Най-вълшебните разходки в гората около манастира и най-вкусните следобедни закуски. А поляната над лагера - мечта... Преди години заведох моите деца на това място, но видяхме само разруха и изгубени сред самораслите дървета остатъци от постройки. Много тъжно!"

"Лагерът се казваше "Здравец". Два пъти съм била като учител, ръководител на отряди с деца от Второ основно училище "Стефан Пешев"."

"Поне два пъти съм била там,а може и по вече да е!!! Стояхме по две седмици и това са най хубавите ми детски спомени!!! В стая бяхме по 10 или 12 човека, а банята беше на приземния етаж!!! Всеки следобед от 14 до 16 часа беше почивка, а по двама човека винаги имаше на пост в беседката пред лагера. Всеки искаше да е там, за да се отърве от следобедния сън. Най-много се радвахме на сергиите, които идваха и на захаросаните ябълки и петлета. Незабравими са лагерните огньове, модните ревюта и състезания, които се организираха. В столовата винаги имаше дежурни, които нареждаха приборите и най-вкусната храна. От там се прибирахме винаги с някой килограм отгоре и още и още спомени, които остават завинаги в сърцето и душата ми. А двете песни които научихме там ДУНАВ ДУНАВ БЕЛИЙ ДУНАВ и ТУМБАЛА ЛАЙКА - ПЕЙ БАЛАЛАЙКА, пях на моите деца, а сега пея и на моите внуци."