Мечка, наречена Симона, стана първата „проблемна" мечка в България, която се улавя с цел преместване, а не отстрел, каквато е досегашната практика. Това е прецедент у нас и правилна стъпка в опазването на вида. България е единствената страна в Европа, в която популацията на кафявите мечки драстично намалява – близо 100 мечки стават жертва на бракониерство всяка година.

Защо проблемна?

От четири години Симона обикаля района на село Могилица, Смолянско, и навлиза в дворовете на местните жители. Заради това, през 2020 г. е класифицирана като „проблемна", което води до издаване на разрешително за нейния отстрел. Мечките в България са защитен вид и могат да бъдат законно отстреляни, само ако доказано застрашават човека. Мечката не се появява в периода на действие на разрешителното и отстрелът не е изпълнен. Въпреки уплахата и нанесените щети, местните хора не искат мечката да бъде убита. Представителите на горското стопанство в Смилян също.

Една история с щастлив край

През август тази година Владимир Тодоров от Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и член на Спасителния мечешки отряд на природозащитната организация WWF, получава сигнал, че мечка с две мечета редовно навлиза в село Могилица. Оказва се Симона.

За да не бъде мечката отстреляна, екипът се активизира веднага – поставя фотокапани в района, с които да следи движението на животните, и залага примки, с които те да бъдат уловени. Целта е да бъдат преместени далеч от населеното място, а стресът покрай операцията да ги откаже да имат близък досег с човека. Това е доказано успешен и често практикуван метод в чужбина.

Сутринта на 10-ти септември - месец по-късно, Владимир получава снимка от фотокапана, на която вижда, че Симона се е хванала в примката. Като в истински екшън той веднага потегля от другия край на България, докато екип на WWF тръгва от София. Междувременно, представители на РИОСВ Смолян и Горско стопанство "Смилян" отцепват района и следят в близост мечката, за да не избяга. След 7 часа път Спасителният мечешки отряд е на място и готов за действие.

Изтощената Симона е упоена с напълно безвредна за нея упойка, която не предизвиква странични ефекти, и бързо заспива. Владимир ѝ поставя нашийник, с който да следи как се движи, за да е сигурен, че няма да доближи отново населено място, което би застрашило както местните хора, така и живота на самата нея. След това мечката е измерена и всички дружно преместват 105-килограмовото животно в ремаркето, което ще го закара далеч от хората.

След успешното улавяне на Симона следва и това на малките мечета, които са на по-малко от година и поне още една трябва да са около майка си. През цялата операция те стоят в близост и следят какво се случва. Екипът отново поставя примки и притихва в очакване че ще се хванат, преди да настъпи приближаващата нощ. След недълго чакане, дръзките мечета се завръщат отново и попадат в примката. Всички заедно са преместени живи и здрави далеч в дебрите на Родопите.

„Работата тепърва предстои. Няма достатъчно хранителна база, а мечките тъкмо навлизат в периода на хиперфагия – усилено хранене за натрупване на мазнини, за да преживеят зимата. Симона, например, от 105 кг трябва да стане 130-140 кг за няколко месеца. В търсене на храна очакваме и други мечки да навлизат в населените места, което може да породи конфликти с хората", споделя Владимир Тодоров.

Тази история има щастлив край благодарение на бързата реакция и изключителната отдаденост на замесените в операцията специалисти, но също и на 2000 дарители, участвали в кампанията на WWF за опазване на мечките, с чиито средства работата на Спасителния отряд стана възможна.