Студенти и пътници вървят по пътното платно, за да се предвижат до железопътната гара във Велико Търново. На тази неуредица обръща внимание К. Василев, той споделя и илюстрираща казуса снимка. На нея се вижда как мъже и жени с куфари се движат по асфалта.

Мъжът отбелязва, че новата мантинела дори ограничава движението им, защото не могат да се движат по банкета.

"Ето как след сесия стотиците търновски студенти напускат града ни през жп гарата. Нов път, но без подобрения за хората. Дори бих казал и с допълнителни спънки, защото след поставянето на новата мантинела импровизираният чакълест "тротоар" е вече стеснен допълнително. Другият градски достъп до гарата е през строителна площадка/база", пише К. Василев.

Той споделя наблюденията си в местна група във Facebook, където други търновци също споделят нелицеприятните си наблюдения за участъка. Много хора намират, че липсата на тротоари по трасето, избирано от мнозита пътници, е проблем, който не е решен дори и с реновацията на участъка. Други разказват своя опит от преминаватето по трасето, като коментират, че ситуацията е такава от години.

Не липсват и шегаджии, които с ирония отбелязват, че попне колелцата на куфарите се движат гладко. Дали това задоволява пешеходците е отделен въпрос.

Вижте мненията на местните и разказа ни хора, сблъскали с проблема:

"XXI век. Все още няма тротоари", пише Димитър Д.

"Ай, пак глезотии. Асфалт са сложили хората. Сядаш на куфара и си на гарата. Мантинелите са да не спират коли в чакъла", иронизира Деян И.

"Не може един град да е мислен само за автомобили, а не за хора. Не сме в Америка, все пак, още ходим пеш", пише Влади В.

"Да, липсата на тротоар предизвика ругатни от моя страна към горките ни студенти, а не бях прав да ги попържам", пише Георги Д.

"Я виж какъв хубав асфалт, куфарите не трепват", пише Милен К.

"А защо мантинелата не е до платното, а зад нея поне малко да има тротоар? То мисъл трябва", пише Цветомил Ц.

"Още през 2010 г., когато кандидатствах в университета, пристигайки на гарата в Търново, не знаех кой номер автобус ходи до центъра и поехме пеша с приятелки към 5-ти корпус.

Направи ми впечатление, че няма пешеходна алея от гарата до центъра. В другата посока имаше едни тъмни и страшни подлези, в близост до които се случи убийството на Вероника през 2015 г. По нагоре до чешмата имаше извратеняци с шлифери, които стряскаха закъснели студенти, отивайки към общежитията. Всички ги знеаеха, но никой не ги арестува и премахна.
До ден днешен човек не може безопасно да стигне от гарата до центъра пеша. Района на жп гарата е един от най-мрачните в целия град. По едно време имаше полицаи в кабинка, дето уж пазят, ама и това беше ден до пладне. Крайно неуреден град, за разлика от близките областни градове", разказва Ралица С.