Паркирани коли на метри от светофар на пловдивско кръстовище. Гледка, която не е изненада за пловдивчани, въпреки яркия пример на нарушаване на правилата, описани в ЗДвП – които би трябвало да знае всеки един водач.

За поредния случай алармира гражданин, останал възмутен от гледката. Две коли се мъдрели паркирани срещу движението, като в една от тях се качвал и човек, когото останалите шофьори трябвало да заобикалят.

"Народ, който спира в отсрещното на светофар – не може да бъде погубен!", възкликва с ирония Николай Чойнев, споделил култовата снимка в една от местните групи във Facebook.

Публикацията разсмива пловдивчани и за пореден път повдига любима тема – защо толкова обичаме да газим правилата? Каква е причината за малките тарикатлъци, които ежедневно може да видим в ежедневието, особено по пътищата?

Някои бързат с критиките, други пробват чувството си за хумор – ясно е едно, и пешеходци, и водачи приемат с ирония родния хаос. Въпросът докога – си остава открит.

Граждани съвсем уместно питат подаден ли е сигнал, други – къде на шега, къде съвсем сериозно – питат "Какво пък чак толкова?" Мила балканска картина.

"Народ, който поства във Facebook, вместо да звънне в полицията – не може да бъде оправен!!!", отбелязва Мустафа Шондрин.

„Е, това е само у Пловдив!.... Шибаните ламарини не са по-важни от хората!!! Набийте си го в кратуните!“, избухва Ива Божидарова.
 
  "Нарича се суицидно поведение", заключава Таня Керина.

"Гъсто, майна!", възкликва Ивана Йотовска.

"Хората могат да си го позволят", пише Деян Крачунов.

Родните тарикатлъци, обхващащи от хвърляне на боклуци както дойде до паркиране къде ли не, навяват и мисли за позната теза.
Теорията на счупените прозорци разглежда дребните нарушения на реда не само като признак за криминогенна среда, но и като активен фактор, който влияе върху общото ниво на престъпност.

Според нея, когато обществото подминава малките прояви на безредие – като изхвърляне на битови отпадъци извън определените места, вандализъм, пиене на алкохол на публични пространства и др. – това насърчава други хора да извършват сходни или по-тежки нарушения. Психологическият механизъм се описва така: „Щом за другите може, защо не и за мен?“.

В резултат границите на допустимото постепенно се снижават и рано или късно водят до по-сериозни нарушения.

Дали пък точно тази идея не описва други, далеч по-сериозни, нашенски проблеми?