В България има една непреходна привилегия, която не зависи от стикери, от ТЕЛК решения или от закон – тя се нарича „наш човек“.

В Асеновград, както описва гражданката Blagorodna във Facebook, тази привилегия си има и регистрационен номер. Един червен автомобил стои денонощно паркиран на място за хора с увреждания. Не защото собственикът има нужда от него – а защото може.
„Собственикът е добре познат в Асеновград. Ииии не, няма инвалидност. Но е някой в този град“, пише авторката.

Две снимки и няколко изречения във Facebook казват повече за реалността от десетки отчети на общината. Защото, когато си „някой“, правилата са пожелателни. Когато не си – бележката под чистачките е гарантирана.

Blagorodna описва как е уведомила служителките, които пишат глоби. Отговорът?

„Мммм...“ и вдигане на рамене.

И "нормално" – хората „семейства хранят“. Не могат да се конфронтират с „нашите“. Системата ги е научила, че има две Българии – едната подлежи на санкции, другата – на поклон.

Иронията е пълна: Има знак. Има боя. Има правило. Но няма смелост. Няма справедливост. Няма реакция.

Ако не си инвалид, нямаш работа там – звучи елементарно. Но в България дори простите правила се превръщат в лично мнение.

Blagorodna завършва поста си с апел към управата:

„Вземете се стегнете, за да може и момичетата в студ и пек, които са на улицата, да работят спокойно, а не избирателно.“

Думи, които тежат повече от десет наредби. Защото това не е просто история за неправилно паркиране.

Това е хроника на наглостта с протекция, на институционалното бездействие и на общественото притъпяване. Докато едни си купуват мястото на закона, други плащат цената му.

"Собственикът на втория автомобил е с две грешки спрял след знак Спиране и Паркиране забранено и срещу посока на движението. Поне една глоба я отнася и ще си я плати, но... докога на наши и ваши. Докога", пита асеновградчанката.