Трагедията в мола: 15-годишният убиец не се е родил с нож в ръката

GlasNews.bg 08:00 21.10.25 0 4130

Убийството на 15-годишния Краси в столичен мол разтърси обществото и отново отвори дискусията за насилието сред тийнейджърите.

Кървавата сцена се разигра на 19-и октомври около 19:30 часа на последния етаж на мола, когато връстник на жертвата го намушка смъртоносно в сърцето с нож, чието острие е дълго около 10 см. Извършителят и очевидец, избягал заедно с него, бяха задържани около три часа по-късно.

Директорът на СДВР - главен комисар Любомир Николов - заяви, че извършителят е известен сред престъпния контингент, отбелязвайки, че престъпната му дейност е започнала през 2022 година. Той може да получи присъда от максимум 5 години затвор, тъй като все още не е навършил 16 години.

Според треньорката на Краси, момчето е било активен спортист и състезател по вдигане на тежести. „Беше мой спортист. Прекрасно дете. Сърцето ми плаче“, споделя Кристияна Колева.

Клиничният социален работник Александър Миланов коментира случая в профила си във Фейсбук, подчертавайки, че трагедията не е резултат от индивидуални чудовищни наклонности, а от системни провали.

„Няма чудовища. Има провали. Красимир е можел да бъде спасен. Имал е залата, треньорката, средата, шанс. Но шанс не е стратегия“, пише Миланов.

Според него децата растат в хаотична среда, където улицата и липсата на социална подкрепа често имат по-голяма тежест от училището и институциите.

„Институциите и общността около него са в будна кома. Обществото обича да се възмущава след труп, не преди него. 15-годишният убиец не се е родил с нож в ръката. Родил се е в безсилие, бедност и липса на смисъл. Когато едно дете убива друго, не става дума само за двама тийнейджъри. Това е предсказуема диагноза. И всеки път шокира само онези, които удобно не гледат. Няма превенция без работа с общности. Няма сигурност без реално образование. Няма справедливост без социална грижа, която да е жива, а не на хартия“, допълва той.

Миланов обръща внимание на ролята на социалната среда, бедността, пренебрегнатите квартали и празните училища.

„Всяка махала или краен квартал е реалност, която системата обявява за трудни. Там няма социална работа, има оцеляване. Няма доверие в институции, защото никой не идва. Там улицата възпитава, а законът е слух. Няма шанс дете да стане шампион в държава, която му подава нож вместо път“, отбелязва социалният работник.

Миланов подчертава, че провалът на обществото е започнал години преди трагедията, когато тези момчета са пораснали сами в среда без реална подкрепа:

„Не сме се провалили снощи в мола. Провалът е бил години по-рано, когато тези момчета са пораснали сами. В страна, която уж има равен шанс, но дава нож вместо бъдеще. Социалната политика не е лукс. Тя е въпрос на живот и смърт“.

Александър Миланов е категоричен, че „ромските деца не се раждат с по-малки шансове - те просто се раждат в система, която се е отказала от тях преди първия учебен звънец“:

„После удобно ги нарича проблем. Когато едно дете е бедно, неграмотно и невидимо, рискът да бъде жертва или извършител на насилие рязко расте. Това не е съдба, резултат е. Да казваш, че ромските деца не искат да учат, е лесен начин да не правиш нищо. Истината е, че няма кой да ги задържи в училище. А училището често е враждебно пространство, в което стигмата влиза преди тях. Тези деца не избират маргинализацията. Тя им е единствената опция. Всеки път, когато кажем „това си е техен проблем“, забиваме още един пирон в бъдещето на цяла общност“.

Социалният експерт посочва още, че държава, която не инвестира в образованието на децата си, инвестира в бъдещи трагедии:

„Проблемите на ромските деца не са етнически. Те са структурни - бедност, неравен достъп, дискриминация и липса на смислени политики. Ромските деца не са виновни, че живеят в система без гръбнак. Виновно е безразличието“.

Той завършва с призив за реална превенция и работа с децата и общностите: „Ако искаме по-малко ножове в молове и повече медали от зали, трябва да започнем от класната стая. Не с лозунги, а с реална, упорита, човешка работа. Никое дете не трябва да избира между улицата и училището. Училището трябва да е път, не бетонна стена“.

Намушкаха 15-годишен в столичен мол СНИМКИ