Мъж сподели в профила си в социалната мрежа Facebook, че днес е преживял нещо, което няма да забрави.

В двора на Университетска многопрофилна болница „Пълмед“ в Пловдив Минчо Ганчев заварил спящ човек - той бил „настанен“ на тротоара, завит с юргани.

„Пред болница! Сред лекари, сестри, пациенти и хора, заклели се да помагат на страдащите!“, пише Минчо Ганчев.

Минчо посочва в публикацията си, че останал на мястото повече от час, но през това време никой не се погрижил за човека.

„Никой не се заинтересува. Това ли е човечността, за която все говорим? Това ли е здравната система, която претендира за състрадание и морал?“, пита Ганчев.

Той отправя директни въпроси към отговорните институции:

„Община Пловдив, която има социални служби и приюти - как може човек да спи пред болница? Агенция за социално подпомагане - къде е вашата намеса? Министерство на здравеопазването - виждате ли в какви условия се намират хората пред болниците ви?Ръководство на „Пълмед“ - това е вашият двор! Нима нямате сърце да помогнете?“.

„Да, знам, че всеки ще каже: „това не е моя работа“. Но когато човек лежи на тротоара в лечебно заведение - това е работа на всички“, подчертава Ганчев.

Снимките, които Минчо публикува, показват човека, който е завит през глава с юрган - сам и уязвим.

„Снимките, които направих, не са, за да унижа човека, а за да събудя съвестта на тези, които все още я имат. България няма нужда от още лъскави болници. Има нужда от човеци“, допълва авторът на публикацията.

Историята на човека на тротоара не е просто сигнал за бездушие - тя е огледало на нашето общество. Тя показва как един обикновен човек може да бъде оставен на произвола на съдбата, въпреки че е заобиколен от институции и хора, които са призвани да помагат. Студът и безпомощността се усещат почти осезаемо през снимките и думите на Минчо - човекът на тротоара е символ на всички онези, които обществото пренебрегва.

След като случаят получи гласност в интернет пространството, предстои да разберем как ще реагират институциите. Надеждата е, че този сигнал ще събуди не само съвестта на обикновените граждани, но и на тези, които имат властта да променят съдбата на хората в нужда. Защото истинската грижа не се измерва с модерни фасади и скъпи болници - тя се измерва с човечност.