Три автобуса с номер 66, движещи се един след друг, в рамките на... 1 минута. След това – дълго чакане по спирките, студ, нерви и празни обещания. Снимките, публикувани от пловдивчанина Борис Петков във Facebook, не показват изключение. Те показват системен провал.

Това не е „трафик“, не е „лош късмет“, не е „еднократен инцидент“. Това е ежедневната реалност на градския транспорт в Пловдив – разписания на хартия, хаос на улицата и пълно пренебрежение към хората, които разчитат на автобусите, за да стигнат до работа, училище или дома си.

Разписания, които никой не спазва

Когато три коли по една и съща линия вървят „накуп“, това означава едно: липса на контрол, липса на координация, липса на уважение към пътниците.

След този „конвой“ идва логичният резултат – празни спирки, дълго чакане и препълнени автобуси, когато най-сетне се появи следващият. Вечер – още по-зле. Хората чакат по 20–30 минути, а понякога и повече, без информация, без обяснение, без алтернатива.

Кой носи отговорност? Кой ще поеме вина? Общината мълчи. Превозвачите се оправдават. Контролът е формален, ако изобщо съществува.

А междувременно пловдивчани плащат – с време, пари и нерви. Плащат хората без автомобили, възрастните, учениците, работещите на смени. Плащат тези, които нямат избор.

Градският транспорт не е екстра. Той е гръбнакът на един модерен град. Когато този гръбнак е счупен, целият град куца. Докато три автобуса продължават да се движат заедно, а после изчезват, всякакви приказки за „зелена мобилност“, „устойчив град“ и „европейски Пловдив“ звучат като лоша шега.

Не мислите ли?