България всеки ден брои жертвите по пътищата, а цифрите в черната статистика стават все по-големи, и по големи. Телевизиите всеки ден излъчват репортажи на фона на смачкани автомобили, а в ежедневните бюлетини на МВР неизменно има поне по няколко тежки катастрофи.

„Още един загинал, още двама ранени… още един протест за войната по пътищата“ – това звучи като фон, докато заглъхват сирените на бързащите линейки, полиции и пожарни. За 18-годишния Мартин Атанасов обаче всяка цифра е нечий живот. И той решава да ги покаже на обществото – всичките.

Мартин е ученик в 11 клас на 127-о СУ „Иван Денкоглу“ в София. Той създава платформата „Черна писта“ – интерактивна карта, която визуализира всички пътнотранспортни произшествия в България за последните 5 години. Чрез систематизирани данни, подадени по ЗДОИ към МВР, той изгражда инструмент, какъвто институциите не са предложили – 177 000 инцидента, всеки отбелязан с точност по координати, дата и тежест.

Само за ден картата бързо се разпространи онлайн и предизвиква буря от реакции. За първи път в публичното пространство пътният травматизъм придоби свое лице и място. Не просто сухи цифри, а реални инциденти на конкретно кръстовище, в определен квартал, на магистрала, на междуградски път и дори на нашата улица, където близките ни минават всеки ден.

А каква е идеята на проекта, как се реализира и какви са трудностите, които срещна Мартин, разказва самият той пред Георги Тошев и TrafficNews:

- Как се роди идеята за „Черна писта“ и кога си каза: „Трябва да направя нещо“?

- Идеята за „Черна писта“ се роди след трагичния инцидент с 12-годишната Сияна, загинала на пътя между Плевен и Луковит. Само в този ден в страната са станали 191 катастрофи. Тогава се запитах защо няма място, което ясно да показва къде и колко често се случват подобни трагедии. Затова създадох картата – за да покажем, че това не са просто числа, а реални човешки животи и съдби. „Черна писта“ не е просто карта, а начин да разкажем тези истории така, че да не бъдат забравени, да доведе до действия. Тя е и инструмент, който ни кара да се замислим и да променим поведението си като участници в движението.

- Сам ли се изправи пред това предизвикателство или имаше и други, които те подкрепяха?

- В началото работех сам – самообучавах се по темата за ГИС (географски информационни системи) и сглобих първата версия на картата. После получих ценна подкрепа от Esri Bulgaria, ICDSoft и агенция „Янев и Янев“, които помогнаха проектът да стигне до хората.

Научих се да програмирам и анализирам данни сам, защото вярвах, че идеята си заслужава. След това намерих съмишленици – професионалисти, които не само ме насърчиха, но и се включиха с опит и възможности. Това ми даде увереност, че не съм сам в стремежа си към промяна. Без тях платформата нямаше да стигне до толкова много хора.

- Срещна ли затруднения при получаването на информация от институциите и кой беше най-трудният момент за теб - техническата част, институциите или тежестта на данните, които преглеждаше?

- С някои институции нямаше проблем – МВР реагираха навреме и предоставиха нужните данни. АПИ обаче отказаха достъп, въпреки закона, и се наложи сам да подам жалба веднага след като навърших 18 г.

В някои случаи най-трудното е да осъзнаеш, че при тема с такъв обществен интерес понякога се налага да настояваш и да се бориш с бюрокрацията. Но това ме научи да не се отказвам – дори като млад човек можеш да бъдеш чут, ако си настоятелен и последователен.

Техническата част беше предизвикателство, но с време и желание я преодолях. Институциите понякога бяха стена – особено когато трябваше да доказвам правото си да получа информация, която по закон е публична. Но най-тежкото беше да гледам тези данни – зад всяка точка на картата стои нечие дете, майка, брат…Научих се да се справям, но не и да свиквам. Тези истории никога не трябва да стават „нормални“.

- Планираш ли нови функции или разширяване на платформата?

- Да, планирам – и то не малко. Предвиждам добавянето на доста неща и анализи, които обаче зависят от данните, които има държавата и е готова да предостави, за да може всичко да се основава на официална информация. Искам да мога да обработя и добавя данни, предоставени от АПИ. Целта е платформата да се превърне в инструмент не само за визуализация, но и за превенция и качествен анализ. „Черна писта“ има потенциал да се превърне в основа за истински промени в пътната безопасност.

 - Каква реакция получаваш от обикновени граждани? А от експерти?

- Хората реагират с благодарност и подкрепа – често ми пишат и казват, че не са осъзнавали колко сериозен е проблемът до момента, в който са видели картата. За мнозина тя е отрезвяваща. Експертите също вече я използват – някои я включват в анализи, други дават идеи как да я надградя.

Това ми показва, че картата не е просто статистически инструмент, а средство за събуждане на обществена съвест. Реакциите ми дават мотивация да продължа. Когато виждам, че трудът ми помага, знам, че си е струвало.

- Смяташ ли, че този проект може реално да спаси човешки животи?

- Вярвам, че да – защото „Черна писта“ показва трагедиите така, че да не могат да бъдат забравени. Когато ги виждаш на картата, те не са просто новинарска статистика, а остават като предупреждение и призив към отговорност. Не можем да наричаме „случайност“ нещо, което се повтаря всеки ден. Проектът е в процес на надграждане вече, но е стъпка към това да видим истината в очите и да започнем да действаме.

- Ти си само на 18, но правиш неща, които малко възрастни биха се осмелили. Какво те мотивира?

- Мотивира ме усещането, че имам възможност да направя нещо смислено. Вярвам, че не трябва да чакаме да пораснем, за да се борим за важните каузи – трябва да действаме, когато ни боли нещо. Случаят със Сияна ме разтърси дълбоко и вече не можех да се преструвам, че това е просто „поредната трагедия“. Не искам поколението ми да бъде “тука е така”. За мен е важно да бъде ясно, че младите могат да бъдат активни и отговорни. В училище често ни казват да мислим критично, но рядко ни показват как да превърнем тази мисъл в действие. Реших да започна, макар и с малки стъпки. Истинската промяна започва от личната отговорност.

 - Как виждаш развитието на „Черна писта“ след година? А след пет?

- След година бих искал „Черна писта“ да бъде по-функционална – с подобрени визуализации, повече филтри и възможност за мобилно използване. Надявам се да намери приложение в образователна среда, при обучения по пътна безопасност и в работата на институциите, които планират конкретни мерки на база реални данни.

В по-дългосрочен план – след пет години – за мен най-добрият сценарий би бил платформата изобщо да няма нужда да съществува в този си вид. Ако сме постигнали напредък като общество и броят на тежките инциденти е чувствително намалял, значи сме вървели в правилната посока. Дотогава обаче бих се радвал „Черна писта“ да остане полезен и достъпен инструмент – не толкова за показване на проблема, колкото за превенция и навременно вземане на решения.

 - Би ли се включил в други проекти, свързани с обществена промяна?

- Да, със сигурност бих се включил. Вярвам, че когато един човек започне да действа, около него се създава енергия, която привлича други с подобни ценности. Има много сфери в обществото, където се нуждаем от млади хора – образование, околна среда, дигитална грамотност. Аз вярвам, че не е нужно да сме експерти, за да започнем – важното е да имаме сърце и воля, желание за информиране. Ако видя кауза, която има смисъл и нужда от подкрепа, ще се включа без колебание. Имам какво да дам – идеи, енергия и желание за промяна. А промяната не чака, тя се прави тук и сега.

 - Какво би казал на хората, които всеки ден четат за катастрофи, но смятат, че „това няма да се случи на тях“?

- Бих им казал, че това мислят и всички, които са станали жертви… до момента, в който не се случи. Самоувереността на пътя е като да караш със завързани очи – усещането за контрол е измамно. Никой не е застрахован, защото дори да караш разумно, друг може да не го прави. Статистиката не показва „другите хора“ – тя включва и теб, и мен. Всяка една загуба е можела да бъде предотвратена с повече внимание, търпение и отговорност. Трябва да разберем, че не сме безсмъртни – и това осъзнаване може да спаси живот. Ако дори един човек намали скоростта след тези думи – значи си е струвало.

 - Има ли нещо, което искаш институциите да разберат от теб – не като създател на платформата, а като едно обикновено 18-годишно момче?

- Да – искам те да разберат, че младите не са безразлични. Често ни подценяват или ни гледат с недоверие, когато се опитваме да участваме в сериозни теми. Но истината е, че ние също страдаме, когато нещо в обществото не работи – и също имаме идеи как да го поправим. Искам институциите да започнат да гледат на нас не като на проблем, а като на потенциал. Ако ми беше по-лесно да получа информация, може би още по-рано щях да развия проекта. Не искам специално отношение – просто нормално съдействие. Всеки един млад човек, подкрепен навреме, може да стане двигател на голяма промяна.

 - Ако можеш да кажеш едно изречение на всички шофьори в България, какво би било то?

- Моля ви, карайте отговорно – животът ви и този на другите зависи от това. За секунди може да направите нещо, за което ще съжалявате цял живот. Никоя дестинация не си заслужава риска, ако няма кой да се прибере. На пътя всички сме свързани – вашето решение се отразява на непознатия до вас. Изберете живот вместо бързина. И никога не забравяйте: зад всяка катастрофа има лице, име и семейство.

Откакто „Черна писта“ се появи в интернет, опитите чрез хакерски атаки сайтът да бъде свален не спират. И Мартин, и собственикът на фирмата, която му предоставя безплатен хостинг и домейн – Димитър Димитров, са категорични, че няма да се предадат и сайтът ще продължава да функционира нормално, каквото и да им коства това.

А това със сигурност е най-силният знак, че една гражданска инициатива, създадена от ученик, може да промени погледа ни и подхода към един от най-големите обществени проблеми – пътните инциденти и загубата на човешки животи.