За първи път в България започва изпълненото на проект за ДНК мониторинг на кафява мечка, съобщават от МОСВ. Той ще се реализира съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), горските предприятия и националните паркове.

 ДНК изследванията ще се извършат в Словения, в една от най-добрите лаборатории за подобен род изследвания. Пробите ще бъдат събирани от екскременти.

ДНК методът е най-съвременният начин за мониторинг и установяване на числеността на даден вид. Реализирането на проекта ще се осъществи в рамките на две години. В момента представители на ИАОС и горските предприятия са на обучение в Словения за начините на събиране на проби, съхранението им и подаване на данните.  

С цел да се осигури пълнота на данните, пробите ще бъдат събрани още тази година от цялата територия на страната и изпратени за анализ и обработка. Резултатите ще помогнат за опазването и ефективното управление на вида.

РИОСВ и ДНП подпомагат местните власти в районите с меча популация да предприемат мерки за намаляване на щетите върху животни и пчелини за съвместно изпълнение с горските стопанства и ловните сдружения, неправителствените природозащитни организации и представители на местните общности.

Най-често щети се наблюдават в райони, в които животните и хората имат общи местообитания. Това са кошари високо в планината, малки високопланински села, които са напълно или частично обезлюдени и др. През последните три години МОСВ е предоставило средства на съответните регионални инспекции за закупуване на електропастири, които са предоставени на част от собствениците на обекти в райони на местообитания на мечки. 

В райони с по-голям брой мечки, какъвто е този в Родопите, има и сформирана специална група за бързо реагиране, която се отзовава на сигнали за причинени щети и съдейства на местните хора. Групата е съставена от местни жители, ветеринарни лекари, които са обучени за установяването на щетите и за възможните мерки, които следва да се предприемат. Тя работи на територията на Родопите от повече от 10 години.

По-голяма активност на мечките се наблюдава през пролетта, тъй като след края на хибернацията животните са гладни и търсят храна. Възможно е тази година да има по-ограничено количество храна за животните, защото началото на пролетта беше студено.

МОСВ призовава да се взимат охранителни мерки при отглеждане на домашни животни и кошери в териториите на кафявата мечка. На първо място, сметищата като източник на "лесна храна" създават потенциална опасност за пряк контакт на мечките с човека и нежелани инциденти.

Мечка, която е свикнала да яде остатъци от човешка храна, не може да бъде отучена от това. Сметището трябва да бъде оградено така, че да не позволява достъп на животни и храненето им с отпадъци. Най-ефикасният метод е ограждането с електрическа ограда (електропастир).

Предимствата на електрическите огради са, че се изграждат по-лесно и бързо в сравнение с обикновените огради  от дърво, желязо или тел. Могат да бъдат използвани в отдалечени райони, далеч от пътища и населени места и предотвратяват неконтролираното движение на животните.

Храненето на малки мечета, особено в близост до населени места, също е опасно. Те свикват с човека, престават да се боят от него и да го избягват и започват да свързват неговата миризма с лесната храна. Така неволно създавате проблемни мечки, които неизбежно ще нанесат щети.

Според Директивата на ЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна видът кафява мечка е под строга защита. МОСВ следи за стриктно спазване на законодателството, като съчетава защитата и управлението на вида с нуждите на хората, които живеят и работят в неговите местообитания,пише bTV.

За предотвратяване на последиците от възможен конфликт между мечката и местните общности от 2007 г. насам МОСВ прилага механизъм за заявяване, установяване и изплащане на щети, нанесени от кафява мечка върху домашни животни и пчелини.

Ощетените стопани трябва да подадат сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство в деня на откриване на щетата или в първия работен ден след нападението. Важно е да се установи, че щетата е нанесена от кафява мечка, затова следите на мястото на нападението трябва да не са заличени и обстановката да не се променя по никакъв начин.

Този, който подава жалбата, трябва да притежава документ за собственост и регистрация на имуществото. Установява се дали са взети всички възможни превантивни мерки за опазване съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество. Щетата се изплаща по публикувани пазарни цени.