Във Facebook Мария Славова от Димитровград разказа за два инцидента, станали на 1-ви март. Единият е от 2025 година, а другият - от тази. Вандализмът накара жената да напише остър пост в социалните мрежи.

Всичко започнало миналата година, когато жената докато вечеряла с приятели по случай именик, деца счупили прозорците на кухнята й с камъни.

Това станало в 20:30 вечерта, когато двама младежи за забавление преди да се приберат от вечерната разходка решили да видят кой ще направи по-голяма дупка в прозорците на нищо неподозиращи хора и да им изкарат акъла.

Снимки, приложени от Славова в поста й, вижте тук:

"И накрая - нищо. Полицията не направи нищо. Училището - нищо. Родителите - нищо", пише жената.

Тазгодишният инцидент също е потресаващ. Славова уточнява, че този път не е тя жертвата, а нейни приятели, чиито кабели за телевизия били отрязани.

Прочетете целия пост на жената:

Честита Баба Марта!

За жалост обаче, днешните деца вместо да се радват кой е събрал най-много мартеници, се радват на това кой е направил най-голямата простотия, за да развали вечерта на някой празнуващ.
Не казвам, че са всички деца, но определено има много такива, които просто са резултат.
Резултат от родители, които не възпитават, а оправдават. Родители, които предпочитат да кажат “Е, че той ще го израсте…”, вместо да вникнат в нещата и да разберат, че проблемите идват от самите тях.
От институции, които не наказват, а се правят, че нищо не е станало.
И какво поражда този пост - ами афинитета на вандалите към хубавия български празник:
Миналата година на 1 март, докато вечеряхме с приятели по случай именика ни счупиха прозорците с камъни.
Да, правилно прочетохте. В 20:30 двама младежи (няма да кажа кои са, въпреки че и преди доста са се проявявали и са познати вандали в града) чисто за забавление преди да се приберат от вечерната разходка решават да видят кой ще направи по-голяма дупка в прозорците на нищо неподозиращи хора и да им изкарат акъла. Е успяха, но ако беше някой възрастен човек? Да ви кажа можеше и да си замине от стреса…
Не инцидент. Не грешка. Вандализъм.
И накрая - нищо. Полицията не направи нищо. Училището - нищо. Родителите - нищо.
Тази година – пак 1 март.
На наши познати – отрязани кабели за телевизия. Кой? Защо? Е все още никой не знае. Но ще се разбере. Има камери. ????
Но въпросът е този път ще има ли наказание? Ами, точно така - най-вероятно не.
И така се създава новата норма:
Чупиш – няма последици.
Режеш – няма последствия.
Правиш простотии – всички си траят.
Родители, това не е детство. Това е липса на контрол.
Детето не става само̀ “такова“.
Някой го е оставил без граници, без страх от отговорност и без уважение към чуждото.
А институциите?
Същите тези, които ще се появят чак когато стане нещо сериозно с реални жертви. (Ама, чакайте, те дори и тогава се покриват като случая с ветеринаря - Димо…)
Тогава пак ще се чудим „как се стигна дотук“.
Ето така.
С мълчание.
С бездействие.
С родители, които се обиждат, вместо да възпитават.
Честит празник.
За някои – с мартеници.
За други – с щети, нерви и усещането, че живееш сред безнаказаност.
Докога така?