Не с празник, а само с отдаване на почит представители на специалните сили отбелязаха датата 18 март, на която през 1943 година се сформира Парашутната дружина и се създават българските Специални сили. Причината беше, че днес е обявен Ден на траур в памет на жертвите, загинали при тежкия инцидент в Северна Македония. Затова и в началото на събитието и след изпълнението на химна на Република България в изпълнение на военен духов оркестър, присъстващите запазиха минута мълчание.

„Историята е знанието, на което трябва да стъпим, за да градим бъдещето,” - подчерта бригаден генерал Божидар Бойков, цитиран от TrafficNews.bg. Той коментира, че съвременното определение за Сили за специални операции включва специални подбор, обучение и оборудване за изпълнение на задачи, различни от тези на другите видове въоръжени сили.

Историята на Специалните сили като официално формирование започва преди 82 години, когато тогавашните ръководители на Министерството на войната прозорливо вземат решение за създаване на ново сформирование. Това обаче се случва доста години, след като на територията на България се случва първият скок с парашут. Той е извършен през 1923 г. от инструктор от предприятие за производство на парашути към летище „Враждебна”, който извършва няколко демонстративни скока от 1000 метра. Впоследствие след кратък инструктаж четирима български подпоручици от Въздушните войски, както и лично Негово величество цар Борис Трети доброволно изпълняват парашутен скок от 100 метра височина. Малко по-късно в Полша били изпратени на обучение, подпоручици в школата за изтребители и бомбардировачи, които изпълняват също парашутни скокове от 600 метра.

Основният фактор, допринесъл за сформиране на първото парашутно нападение от страна на нашата армия, е политическият фактор. Повод става именно несправедливият Ньойски договор от 1919 г., който оставя България без авиация и само с 33 хилядна армия – в това число, жандармерия и горски стражари. Това е коригирано с подписването през 1923 г. на Солунското споразумение между Царство България и Балканският Пакт, с което на България се разрешава да увеличи числеността на своята армия, да я преструктурира и да прибавя оръжие.

Вторият фактор е икономическият.

Сред 1938 година производителността на България и Солунското стопанство бележи ръст,който позволява за армията да бъдат заделени повече средства.

А третият фактор е военният. Множество висши офицери от Министерството на войната и щаба на войската завършват престижни академии в редица европейски държави, сред които Германия, Франция, Австрия. Там се запознават със съвременните тенденции в строителството на въоръжените сили и превъоръжаването, което спомага за създаване на територия и изграждане на стратегия за развитие на българските въоръжени сили.

Основно значение обаче винаги са имали и имат военновъздушните сили за сформирането на парашутизма в България.

През 1942 г. на летище Враждебна се провежда подбор за служещи в редиците на специалните сили. Явяват се пет хиляди кандидати, от които са одобрени само 500, което напрактика означава, че за 1 място са кандидатствали 10 души.

По спомените на полк. Драгански, за да бъдеш приет в ротата, трябвало да имаш завършено средно образование с отличен успех, при това в елитно училище. В тези години за елитни са се смятали езиковите и математическите гимназии, както и техникумите. Освен това била задължителна добрата физическа подготовка. Впоследствие на служещите към специалните сили им се провеждали много повече обучения, отколкото на войниците в останалите подразделения на армията. Заради това се считало, че парашутният полк е най-подготвен за защита на родината при обявяване на военно положение.

„При „сините барети” има едно правило, което трябва да бъде ясно за всички, и то е, че парашутът е един и същ за всички. Щом си с него няма значение дали си войник, капитан или майор, а се превръщаш в равен на другите. Освен това да носиш „синя барета” е най-голямото признание, което можеш да получиш през живота си. Никоя друга награда няма такава стойност,” – сподели полк. Драгански.

На събитието присъстваха проф. д-р Христина Янчева, областен управител на Пловдив, Ангел Славов, зам.-кмет на Община Пловдив, Стефан Послийски, зам.-председател на Общински съвет-Пловдив, Галин Манев, заместник-командир на Съвместното командване на специалните сили, бригаден генерал Димитър Павлов, ст. комисар Георги Хаджиев, военните аташета на Великобритания, САЩ, Полша, Сърбия, Япония.

В края на официалната част бяха връчени награди на военнослужещите от специалните сили за проява на особени заслуги. А след церемонията се проведе специална демонстрация с военни кучета на дисциплините водене, реагиране при стрелба и отбрана при нападение от престъпник. Желаещите можеха да разгледат също и изложение на специална екипировка и оръжия на военновъздушните формирования.