В Пловдивска област почти няма регистрирани хосписи. Вместо това социалните заведения формално се регистрират като домове за възрастни хора, или т.нар. резидентна грижа, показа проверка на TrafficNews. Те обаче на практика поемат пациенти в терминално или тежко състояние, хора с деменции и напълно обездвижени, които изискват специализирани медицински грижи и по смисъла на закона и медицинските стандарти трябва да бъдат настанени в хоспис.

По действащата нормативна уредба обаче тази практика не е незаконна. Дори напротив, социалните заведения изпълняват изискванията за резидентна грижа. Но истината е, че системата има „вратички”, които позволяват да се заобикалят задължителните здравни стандарти, отнасящи се до оборудване, персонал, 24-часово медицинско наблюдение и чисто битови условия на живот. В крайна сметка най-уязвимите остават без адекватна подкрепа, а грижата за тях попада в сива зона между социалната и здравната система.

Хосписът е здравна услуга, старческият дом – социална

Разликите между хоспис (интегрирана здравно-социална услуга) и старчески дом (резидентна грижа) са съществени. Първото е здравна услуга и за откриването и контрола освен социални служби отговаря Министерството на здравеопазването, Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. Хосписът се регистрира като доставчик на интегрирана услуга – едновременно по Закона за социалните услуги и Закона за лечебните заведения. Домовете за възрастни хора се регистрират единствено по Закона за социалните услуги като доставчик на резидентна услуга и не се контролират от Регионалните здравни инспекции.

Потребители и персонал

Според нормативните изисквания в хоспис би трябвало да се настаняват пълнолетни с необратими увреждания, тежки заболявания или в терминален стадий, нуждаещи се от постоянни медицински грижи. Докато потребителите на социалните услуги са възрастни хора, които не могат да се самообслужват поради старост, инвалидност или социална изолация, но не задължително в терминално състояние. В старческите домове лекарски грижи се осигуряват при нужда, но не задължително 24 часа. 

В двата типа заведения са различни изискванията към персонала. В хосписите задължително трябва да работят лекари, медицински сестри и болногледачи, докато персоналът в старческите домове обикновено се състои от социален работник, санитар и при нужда - лекар.

Среда и оборудване

Легла с механизъм, кислородна система и системи за сигнализация, специални столове и повдигащи устройства са част от задължителното медицинско оборудване в хосписите. Стаите са обикновено с 1 или 2 легла, като при  терминални пациенти са препоръчителни самостоятелни помещения. Задължително е наличието на тоалетна и баня към всяка стая, както и алармена система за повикване на персонала от всяко легло.

По закон на всеки потребител трябва да бъде осигурено 12–15 кв.м (вкл. санитарен възел) и пространство за маневриране на легло и медицински персонал. Менюто трябва да бъде изготвено от диетолог, а храненето при нужда да се извършва по леглата. Средата трябва да бъде достъпна за хора в инвалидни колички и сензорни увреждания.

Изискванията към домовете за възрастни хора са далеч по-малко. Те не са задължени да разполагат с медицинско оборудване и специални легла. Допускат се стаи по трима души, а санитарните помещения могат да бъдат общи на етажа. Изисква се само отделни тоалетни за потребители и персонал, както и такива, подходящи за хора с инвалидни колички. Също така трапезариите са общи, а храненето за подвижните хора е на маса. Стандартът за нужна площ е 8 кв.м на човек, като общите помещения се броят отделно. И тук има изискване за частична достъпност – рампи и асансьори, както и за различни социални активности. Идеята на старческите домове е да бъдат близки до домашната среда, а на потребителите да се осигуряват развлечения, игри и различни социални дейности. 

Законът трябва да се промени

Темата за състоянието на социалните институции, разгоряла се в последните дни след редица сигнали за лоши условия и липса на контрол, показва ясно, че е нужна спешна законодателна промяна. Законът трябва ясно да дефинира какво е хоспис, какво е старчески дом и какво е допустимо във всяка от тези услуги. Защото когато нормативната рамка не отразява реалността, цената плащат хората в най-тежко състояние - често в последните дни от живота си.