Водата носи живот, но придошла и извън контрол - причинява трагедия, разруха и смърт. В последните дни водната стихия напомни за силата си в Монтанско.  При поройния дъжд в село Лехчево, община Бойчиновци, за по-малко от час паднаха 84 литра на квадратен метър дъжд. Каналите в селото не успяха да поберат огромното количество вода, наводнени бяха мазета, дворове и приземни етажи на около 50 къщи. Стихията напомни за разрушителната сила на природните сили. За съжаление, България неведнъж е застигана от водни бедствия - дори през последните десетилетия наводнения взимат жертви, а през XX век има и изключително разрушителни случаи.

Но кои са те? В настоящия текст ще припомним някои от бедствията, пред които са били изправени дедите ни. 

Водна стихия взема жертви в столицата

​Голямото наводнение в София през 1924 г. се счита за едно от най-опустошителните бедствия в историята на столицата. Причинено от проливни дъждове, то води до рязко покачване на подпочвените води, които на места достигат дълбочина до 4 метра. Това водно бедствие унищожава фабрики, складове, сгради и блокове, като особено тежко са засегнати индустриалните зони и ниско разположените квартали. Смята се, че повече от 200 души загиват, а броят на ранените остава неизвестен. Много мостове в региона са разрушени, което допълнително затруднява спасителните и възстановителни дейности. Това наводнение остава най-мащабното и разрушително в историята на София.

Голямото наводнение във Видин през март 1942 г. – спасението идва с камбанен звън
В началото на март 1942 година ледоход по река Дунав предизвиква едно от най-тежките бедствия в историята на Видин. Макар ледената маса да отминава града без инциденти, местните хора усещат надвисналата опасност.

Осем километра надолу по течението, при остров Богдан, ледоходът се блокира и образува ледена тапа, която причинява рязко покачване на нивото на Дунав. Защитните съоръжения край Видин не издържат и малко след полунощ на 4 март 1942 г. реката залива града.

Спомените на очевидци разказват за ужасяващия тътен на водата. Благодарение на бързата реакция на видинския кмет Стефан Тотев, който нарежда да се бият тревожни камбани, много жители успяват да се спасят.

Въпреки усилията, бедствието отнема живота на 13 души. Унищожени или тежко повредени са 345 жилищни сгради във Видин, а в околните села Арчар, Ботево, Цар Симеоново, Сланотрън, Антимово, Кутово, Слана Бара, Новоселци и Покрайна са засегнати още 665 сгради.

Голямото наводнение във Враца: 1 май 1966 г. – трагедия, покрита с мълчание
На 1 май 1966 година районът на Враца става сцена на едно от най-тежките бедствия в новата история на България. След пробив в стената на хвостохранилище във Врачанския балкан за броени 20 минути половин милион тона вода, метални и скални отпадъци заливат село Згориград и части от самия град Враца.

Унищожени са мостове и стотици постройки, включително 153 къщи, над 310 семейства без дом и повече от 1000 къщи с разрушени покриви. Официално броят на жертвите е 96 души, но свидетелства сочат, че действителната бройка е много по-висока, тъй като множество хора остават безследно изчезнали. Някои местни твърдят, че загиналите са над 500, 2000 са ранени.

В официалната преса по онова време бедствието е отразено пестеливо, с акцент върху мобилизацията на държавата за възстановяване на района и осигуряване на помощ за пострадалите. Причините за трагедията остават зад информационна завеса – посочено е безстопанствено отношение, но отговорността е прехвърлена на ниско ниво с четири символични осъдителни присъди.

И до днес бедствието от Враца остава болезнен символ на човешката небрежност и мълчанието около нея.

Цар Калоян - 2007 г.
През лятото на 2007 г. интензивни валежи късат дигите на два микроязовира край Цар Калоян. Двуметрова приливна вълна залива града, отнася стотици къщи и унищожава инфраструктурата. Загиват 8 души.

Бисер - 2012 г.
На 6 февруари 2012 г. язовир Иваново над село Бисер пробива стената си. Водата, смесена с ледени маси, връхлита селото. Загиват 10 души, а десетки домове остават под вода.

Аспарухово - 2014 г.
През юни 2014 г. приливни вълни отнемат живота на 13 души в варненския квартал Аспарухово. Стотици хора остават без дом, а мащабът на щетите е катастрофален.

Мизия - 2014 г.
Същата година, след проливни дъждове, река Скът прелива и залива град Мизия. Загиват двама души, водата на места достига 5 метра височина. Много жители са евакуирани, а десетки къщи – разрушени.

Тетевен - 2018 г.
През 2018 г. придошли води опустошават Тетевен. Наводнението къса мостове, разрушава пътища и навлича тонове кал в домовете. Градът дава една жертва.

 Потопът в Карловско

През есента на 2022 година над Карловско се изсипват над 200 литра дъжд на квадратен метър само за десет часа, причинявайки опустошително наводнение. Селата Богдан, Розино, Слатина, Столетово и Каравелово са сред най-засегнатите. Поради продължаващите валежи в района е обявено частично бедствено положение.

Щетите след бедствието се оценяват на близо 80 милиона лева. Унищожени са 7 моста, наводнени са 340 къщи, като 6 от тях са напълно разрушени, а още 40 са обявени за негодни за живеене. Десетки километри общински пътища са отнесени от придошлите води, а около 60 автомобила остават изчезнали, затрупани под наноси и дървета.

Водният апокалипсис в Царево: четирима загинали и огромни щети
В началото на септември 2023 г. община Царево беше застигната от тежко бедствие, което остави след себе си разрушения и човешки жертви. На 5 септември проливни дъждове предизвикаха мащабни наводнения, които отнесоха мостове, разрушиха пътища, повлякоха автомобили и заляха къщи и хотели.

Трагедията взе и жертви – четирима души загинаха, удавени от придошлите води.