Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) публикува обстоен анализ на състоянието на ВиК сектора, в който се подчертават сериозни проблеми с достъпа до питейна вода и нарастващи загуби в мрежите на редица оператори. Докладът обхваща данни от всички 42 водоснабдителни дружества в страната и съдържа конкретни констатации и препоръки.

Ще реши ли бордът безводието: Питейна вода потече по улиците на Плевен

От всичките 28 регионални ВиК оператори в страната Комисията изиска и получи подробна информация за населените места с население над 500 души, за които през август 2025 г. е обявен режим на водоснабдяване. 

Режими на водоснабдяване в стотици населени места

Според анализа през лятото на 2025 г. в 299 населени места (16 града и 283 села) е било нарушено нормалното водоснабдяване, като над 260 000 души са били засегнати от водни режими. От тях 81 населени места са с население над 500 души, но събират близо 80% от всички потърпевши.

Анализът установява, че през периода 2020 – 2024 г. при 12 регионални ВиК оператори се наблюдава както увеличаване на загубите на вода общо за обособената територия, така и в някои от най-големите населени места, обслужвани от дружествата.

Загубите на вода остават критични

Комисията анализира два показателя — ПК4а (загуби в куб. м/км/ден) и ПК4б (процент загуби от общия обем).

Данните показват тревожна тенденция:

-пет ВиК дружества (в Перник, Сливен, София-град, Шумен и Пазарджик) имат стойности на ПК4а над 30 м³/км/ден;

- при някои оператори, като Перник, общите загуби достигат над 80%;

-при 12 дружества загубите са нараснали спрямо 2020 г., въпреки изискванията за поетапно намаляване.

-КЕВР отбелязва, че високите проценти на загуби често са резултат от незонирани мрежи, нерегламентирани присъединявания и липса на постоянен контрол на налягането.

„Между редовете": Водната криза в Ловешко - глобално затопляне или регионално безхаберие

Несъответствия в отчетите и липса на прозрачност

Регулаторът откри значителни разминавания между данните, предоставени от ВиК операторите, и тези, публикувани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
В някои области — Велико Търново, Враца, Бургас, Благоевград, София-област, Перник и Ловеч — ВиК дружествата не са отчели населени места, за които МРРБ е посочило нарушения във водоснабдяването.

След изискани допълнителни справки, само две дружества (в Благоевград и Перник) са предоставили коректни корекции, което според КЕВР „ограничава възможността за ефективен контрол и обективна оценка“.

Препоръки и последващи действия

Комисията препоръчва на операторите с въведени режими да осигурят алтернативни източници на питейна вода в координация с общините. Сред предложените мерки са:

- изграждане на зони за контрол и измерване на водните потоци;

-обследване за скрити течове и модернизация на разпределителната мрежа;

- управление на налягането и оптимизация на помпените станции;

- подмяна на стари довеждащи и сградни отклонения.

За ВиК дружества, при които загубите не само не намаляват, но и се увеличават, КЕВР настоява мерките да се насочат приоритетно към най-големите населени места.

Нужда от спешни инвестиции и координация

Анализът завършва с призив за по-добро взаимодействие между ВиК операторите, общините, асоциациите и МРРБ, за да се предотвратят бъдещи режими и социално напрежение.
КЕВР подчертава, че без целенасочени инвестиции, прозрачна отчетност и контрол на загубите, България рискува трайно влошаване на достъпа до питейна вода — особено в селските райони.