Редом до златните моменти на българската история вече е записана и датата 8 юли 2025, когато Европейският парламет официално каза "да" страната ни да стане 21-та членка на страните от еврозоната. 

Точно в 13:32 часа България чу "да" от Европейския парламент за присъединяването ни към еврозоната. Гласуването се проведе в Страсбург, а за одобрението беше необходимо обикновено мнозинство на евродепутатите. 531 от тях дадоха положителен вот, 69 се обявиха против, а 79 се въздържаха.

По малко от час след вота в Страсбург, историческото и вече финално "да" казаха и финансовите министри на 27-те държави членки на ЕС в Брюксел. Решението беше взето с пълно единодушие.

"България е готова, Европа е готова, нека направим тази крачка заедно", призова евродепутатът Ева Майдел в речта си преди еднократното, електронно гласуване в залата.

Бяха подписани и документите, с които официално ще въведем единната европейска валута от 1 януари 2026 година. Подпис под документите постави датският министър на икономиката Стефани Лосе от името на Датското председателство на Съвета на ЕС в присъствието на българския министър на финансите Теменужка Петкова, еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис и председателя на Еврогрупата Паскал Донахю.

България е окончателно приета в еврозоната!

С решението на Съвета на ЕС и Европарламента за присъединяване на България към еврозоната страната навлиза във финалната фаза на подготовка, каза в интервю за БТА управителят на Българската народна банка Димитър Радев.

От лев към евро: Историческият път на българската валута

През 1880 г., само две години след Освобождението, България утвърждава своята национална валута – левът. Това се случва с приемането на закон от Второто обикновено Народно събрание, който дава право на Княжеството да сече собствени монети. Въпреки че държавата е още млада, успява да въведе и наложи парична система, израз на нейната нова независимост.

Финансовата култура в България обаче се заражда още преди Освобождението – благодарение на активната търговия по време на Възраждането. Проф. Иван Русев, член-кореспондент на БАН и преподавател по стопанска история във Варненския икономически университет, напомня за влиянието на Търговския закон на Османската империя от 1850 г., изграден по френски образец, който също допринася за икономическото развитие на българите.

На 27 май 1880 г. се приема Закон за създаването на лева като парична единица. Следва моделът на Латинския монетен съюз, с обезпечение както в злато, така и в сребро. Левът е приравнен към френския франк. Предложение на Стефан Стамболов да се нарече "франк" е отхвърлено в полза на идеята да се изтъкне българската идентичност.

През 1885 г. се емитира и първата българска банкнота – 5 лева. Макар че недоверието към книжните пари се запазва в началото, около 1894 г. то е преодоляно. Българската народна банка, основана още през 1879 г., получава основната роля в паричната политика.

Краят на XIX век бележи силен икономически подем – създават се нови банки като Земеделската и Централната кооперативна. Западната преса говори за „икономическото чудо на България“. Заемите от френски банки поддържат развитието, а левът продължава да следва курса на френския франк.

След Втората световна война България остава встрани от европейската интеграция заради политическите си зависимости. През 1997 г. е въведен валутен борд, първоначално обвързан с германската марка, а по-късно – с еврото.

През 2007 г. страната става член на Европейския съюз, поемайки ангажимент да приеме еврото при изпълнение на Маастрихтските критерии. Проф. Русев подчертава, че стабилността на лева, ниската инфлация и устойчивият бюджетен дефицит са от ключово значение за доверието на инвеститорите.

На 20 юни тази година на заседание в Люксембург Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси прие препоръката на държавите от еврозоната и одобри писмо до Европейския съвет за завършване на правните актове за присъединяване на България към валутния съюз до януари 2026 г., припомня БТА.

На 24 юни Комисията на Европейския парламент по икономически и валутни въпроси и подкомисията по данъчни въпроси приеха на заседание в Брюксел проектодоклада на Европейския парламент за готовността на България да въведе еврото от 1 януари 2026 г., в който се посочва, че ЕП одобрява препоръката на Европейската комисия за приемането на България в еврозоната.

На 27 юни Европейският съвет приветства изпълнението от страна на България на всички изисквания за присъединяването на нашата страна към еврозоната от 1 януари догодина.

И така до днес - 8 юли. Въпреки обществените тревоги за поскъпване, загуба на идентичност и спекулации, проф. Русев е обнадежден: ако преходът премине гладко през първите години, съмненията ще останат в миналото.

Какво следва при преминаването от лев към евро?

От днес тече едномесечен срок, в който търговците да започнат да изписват цените на стоки и услуги в евро и в левове. Очаква се това да стане задължително от 8 август. От месец обаче в някои от големите магазини и онлайн платформи цените са и в двете валути.

Срокът за изписване и на двете цени е 12 месеца след датата на въвеждане на еврото – през цялата 2026-та година ще виждаме двете цени едновременно на етикетите.

Има и изключения – при горивата и тютюневите изделия. Тяхната цена е изписана върху опаковката или бандерола. От 1 януари 2026 г. ще има само един месец, в който ще може да се плаща и в двете валути, като рестото ще се връща приоритетно в евро. 

Как ще изглеждат българските евро-пари?

„Боже, пази България” - това е надписът, който ще можем да виждаме и ние, и светът на българската монета от 2 евро. На тях ще е изписана с българските букви „България”.

Ето ги са задължителните елементи в дизайна на националната страна на нашите евромонети:

- Изобразяване на кръг от 12 звезди, както e върху знамето на Европейския съюз;

- Изписване на кирилица на думата „България” като обозначение на държавата, която е изсякла монетата;

Избраните незадължителни елементи, включени в дизайна на националната страна на българските евромонети са:

- изписване на кирилица на думата „евро” на монетите от 1 и 2 евро;

- Думата „стотинка” на монетата от 1 цент и „стотинки“ на монетите от 2, 5, 10, 20 и 50 цента; 

- Изписване на годината на въвеждане на еврото в България;

- Мадарският конник ще бъде на монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента,

- Св. Иван Рилски ще виждаме на монетата от 1 евро,

- Паисий Хилендарски – на евро монетата от 2 евро.

 

Политическите реакции

Политическите партии реагираха на новината за официалното ни приемане в еврозоната. 

Правителството остава ангажирано с плавния и ефективен преход към еврото в интерес на всички граждани, посочи премиерът Росен Желязков в публикация в социалната мрежа „Екс“. Той отправи благодарност на всички институции и партньори, чиито усилия са направили възможен този знаков момент. 

По-късно през деня на брифинг премиерът увери, че от 1 януари България спокойно и плавно ще бъде част от еврозоната. 

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова посочи, че въвеждането на еврото като официална валута ще изисква определени промени в българското законодателство, за да се гарантира правната сигурност и да се създадат условия за плавно и безпроблемно преминаване към новата валута. Тя посочи също, че парламентът е готов да подкрепи мерки срещу евентуална спекула. 

Българските граждани трябва да бъдат спокойни, защото със Закон вече е регламентирано както датата на присъединяване към еврозоната, така и продължителността на периода на едновременно обращение на двете парични единици и на периода на двойно обозначаване на цените, начините за защита на потребителите и др., посочи председателят на парламента.

„Нямаме неизпълнени обещания“, заяви Бойко Борисов след решението за членство на България в еврозоната. Преди 7-8 месеца казах, че ще ни отворят прозореца за влизане в Шенген, eврозоната, към днешна дата е факт, изтъкна лидерът на ГЕРБ на брифинг в централата на партията.

Европейският парламент каза „да” на приемането на България в еврозоната

Борисов отбеляза, че има много работа. Набелязали сме развитие на икономиката, модернизация и по-високи доходи, добави той. Това може да стане, когато сме равни и взимаме участие във важните решения на Европа, изтъкна Борисов. 

Ако в петък на вота на недоверие Пеевски не беше гласувал за правителството, членството ни в еврозоната сега нямаше да е факт, изтъкна бившият премиер. Според него сега е трябвало да са заедно с "Продължаваме промяната - Демократична България", но те са избрали да не участват в гласуването, да работят с "Възраждане", "Морал, единство, чест" (МЕЧ), "Величие", каза още Борисов. 

Председателят на СДС Румен Христов също честити на България за окончателното решение за пълното присъединяване към ЕС. 

"Не трябва никой политик да си приписва заслугата за това, защото всички в последните четири-пет години носят заслуга това днес да бъде факт", смята съпредседателят на "Демократична България“ (ДБ) Ивайло Мирчев.  Той подчерта, че днес е исторически ден за България. Ден, към който се стремяха всички правителства в последните четири-пет години, добави той. Ивайло Мирчев определи решението за еврозоната и като голяма победа, защото така страната ни много трудно ще бъде откъсната от западната геополитическа орбита.

"България вече е пълноправен член на еврозоната. С това сме вече пълноправен член на Европейския съюз във всичките му формати", бе коментарът на председателя на "Продължаваме промяната" Асен Василев. С решението на Европейския парламент днес процесът е приключен и промяната се случи, смята Василев. Няма нито едно решение, което да се взема без българско участие и без да се чуе българският глас, коментира още той. Оттук нататък дали ще живеем с европейски стандарт, зависи само от нас, каза Василев.

Като "капан без изход" определи еврозоната лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, който днес отново се присъедини към протестиращите за запазване на българския лев в центъра на София. Няма необратими неща. Левът може да бъде запазен, ако българският народ пожелае, каза Костадинов за днешното финализиране на процедурата по присъединяване на страната ни към единната европейска валута. Лидерът на "Възраждане" каза, че от формацията ще продължат борбата за сваляне на правителството. 

Протест в София в защита на лева СНИМКИ

Днес можем да кажем, че след приемането ни в НАТО и ЕС, с включването ни в еврозоната пътят на България към Европа и евроатлантизма еднозначно завърши и никога повече няма и не може да има “смяна на посоката”, заяви лидерът на ДПС и председател на ПГ на "ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски, цитиран от пресцентъра "ДПС – Ново начало“. В позицията си той напомни на всички контролни органи и органи на изпълнителната власт за това, че процесът на въвеждането на еврото трябва да премине в условията на максимален контрол и защита на хората от спекуланти и възможни злоупотреби, за да могат да усетят само най-доброто от това, което предстои пред тях с влизането ни в еврозоната. 

"С въвеждането на еврото България печели по-добра финансова стабилност, по-ниски лихви, повече инвестиции и много, много по-добри условия за развитие", каза вицепремиерът и председател на Националния съвет на БСП Атанас Зафиров на пресконференция в централата на партията. По думите му това означава по-добра и сигурна среда за бизнеса, което пък води до увеличение на доходите. Това не са празни обещания. Свидетели сме на такъв процес във всички страни, които въведоха еврото, заяви Зафиров.

Според народния представител и заместник-председател на групата на "Има такъв народ" Станислав Балабанов България с достойнство заема мястото си в сърцето на Европа. Оттук нататък предстои по-важното и за ИТН е от значение какво ще се случва у нас, посочи Станислав Балабанов. Защото трябва да гарантираме, че българските граждани няма да платят този преход с инфлация, покачване на цените или спекула, обясни той. Ще направим всичко възможно, докато има работещо правителство, институции, стабилност, да гарантираме сигурността на хората, това е смисълът, заради който сме в това Народно събрание и част от управлението, обеща политикът.

Като исторически момент определиха днешния ден и от парламентарната група на "Алианс за права и свободи". "След днешното гласуване вече можем с увереност да заявим, че България е на прага на членството си в еврозоната — ключов етап, който финализира дългогодишния процес по пълноправната европейска интеграция на страната ни. Това е исторически момент, с който се затваря цикълът по присъединяването ни към всички основни механизми и политики на Европейския съюз", се посочва в тяхна публикация. 

Общественият договор между управляващи и управлявани бе скъсан на парчета, каза Кирил Веселински от МЕЧ по повод решението за еврозоната. Крехкият мир, който бе постигнат след 1989 г. днес бе разрушен, посочи Веселински. Доверието в политиката не се гради с тухли и вар, а със съглашателство между управляващи и управлявани. Днес то бе разрушено, защото мнозинството от българските граждани съм убеден, че не желаят на този етап през 2026 г. България да бъде част от еврозоната, добави депутатът от МЕЧ.

В България еврото се прие с лъжа, а лъжата никога не води до нещо добро. Единственото, което можем да кажем, е, че не подкрепяме лъжата, не подкрепяме този начин на вземане на решения, които са в полза на някой, а не в полза на цялото. Това коментира пред журналисти до Народното събрание лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов. Според него, ако България е отговаряла на критериите и наистина бе достигнала стандарта на европейските държави, щеше да е хубаво да влезем в еврозоната. 

Реакциите от Европа

„Добре дошла в еврозоната, България!”. Още преди голямата новина да стане факт, Европейската комисия поръча и постави на съседната сграда огромен плакат с този надпис, а големите европейски медии, които следят всичко, което се случва в Брюксел, отбелязват, че България седна на масата на силните и ще взима решения по отношение на финансовите политики, които са двигателят за Европа.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа:

"България, еврото идва! На 1 януари 2026 г. България ще стане 21-вата страна от еврозоната. Това означава повече от просто нова валута – това е истинско постижение. Еврото ще укрепи икономиката на България и ще донесе големи ползи за българските граждани и бизнес".

Специално филмче разпространи и председателят на Европейския съвет Антонио Коща.

„Гордея се с гласуването на Европейския парламент, което проправя пътя на България към еврозоната”. Това заяви председателят на ЕП Роберта Мецола.

„Това е още една голяма стъпка напред за народа на България и Европа към валута, която носи сигурност и стабилност. Честито, България!”, каза още Мецола.

„Постигнахме отличен резултат на пленарното заседание само преди няколко минути, когато 531 членове на ЕП гласуваха за присъединяването на България към еврозоната и проправиха, бих казала, заключителните стъпки към това, което заявяваме от дълго време: Еврото е стабилност. Еврото означава сигурност и стабилност. България показа невероятен ангажимент. Виден е огромният успех, който днес България демонстрира като член на Шенгенското пространство, след толкова години извън него, като решението за приемането й беше взето миналата година. Виден е и значителният напредък на страната към пълна икономическа конвергенция", каза Роберта Мецола.