От 3 март до 19 април продължават Великденските пости за тази година, които завършват с Възкресение Христово на 20 април. Това е най-дългият и строг пост в православния календар, продължаващ седем седмици. Неговата цел не е просто въздържание от определени храни, а и духовно пречистване.
През този период се избягват всички храни от животински произход. Не се консумират месо, колбаси, пастети и други месни продукти. Млечните изделия също са забранени, включително сирене, кашкавал, кисело и прясно мляко, сметана, извара, масло и млечни десерти. Яйцата също не са разрешени. Консумацията на риба е позволена само в определени дни – на Благовещение (25 март) и Цветница (неделята преди Великден), а на Лазарова събота може да се яде хайвер. Алкохолните напитки като водка, уиски и коняк са напълно забранени, но виното е позволено в умерени количества.
Вместо това постите насърчават консумацията на разнообразни растителни продукти. Зеленчуците са основна част от хранителния режим и могат да се ядат в суров, варен, задушен или печен вид. Разнообразни постни ястия като зеленчуково рагу, пълнени чушки със зеленчуци, постни сарми и гъби с лук са популярни сред спазващите поста. Печените картофи, тиква, моркови, патладжани и чушки също са сред предпочитаните храни. В определени дни е позволено да се използват растителни масла за приготвяне на ястия.
Великденските пости не са просто начин на хранене, а период на самоусъвършенстване и подготовка за най-големия християнски празник – Възкресение Христово. Традицията насърчава не само телесното пречистване, но и духовното смирение, като акцентира върху въздържанието, благотворителността и вътрешния мир.
