В нормалните градове по света пешеходната маркировка издържа години. В Русе – едва няколко месеца, ако има късмет. Или кола да не е паркирана върху нея по време на боядисването.
Преди четири месеца Иван Белчев снима една от централните пешеходни пътеки. От нея се виждаше нещо, което напомня на арт инсталация: пътека, боядисана до средата, като че ли бояджиите са решили да направят реверанс към паркиран автомобил и „да не го притесняват“. Професионализъм, но с чувство за такт.
Днес Белчев се връща – пътеката вече е почти заличена. Естествено. Маркировката в Русе е като сезонна украса: поставя се за кратко, после изчезва и пак чакаме следващия цикъл. Всеки път за сметка на бюджета, а резултатът – все същият.
Как е възможно да се изтърка за няколко месеца? Гражданите питат, местната власт мълчи. Или казва „ще я пребоядисаме пак“, сякаш става дума за пейка, а не за безопасността на хората.
Иван Белчев предлага нещо, което в нормална среда би било сметнато за елементарно управленско решение:
Правят се няколко тестови пешеходни пътеки с различни видове високоустойчива боя. Проследява се коя издържа най-дълго. Тя става стандарт за целия град. Звучи логично, което автоматично означава едно: няма да бъде реализирано скоро. Защото у нас винаги се намират аргументи срещу простите решения, докато сложните и скъпи мероприятия се случват изненадващо бързо.
Какво имаме сега? Пешеходни пътеки, които изчезват преди спомените от тях. Маркировка, която се трие като тебешир от дъжд. Отговорни институции, които явно не виждат онова, което гражданите виждат всеки ден. И още по-иронично – пешеходци, които пресичат на… спомен от пътека.
Русе няма нужда от сто пребоядисвания годишно. Нуждае се от една пешеходна пътека, която издържа достатъчно, за да я забележат и шофьорите, и хората от администрацията.
И както Белчев много добре е казал:
Не ни трябват гръмки новини за поредната пътека „преди/след“, а трайно решение, което остава.
Иначе догодина пак ще пишем същата статия. Само снимката ще е нова.
