В Сливен има много забележителности, но малко места са толкова мистични, колкото кръстовището до Трета поликлиника. Там, където според едни има пешеходна пътека, според други – няма, а според трети – има, но е само духовна. Зебра, която е била, но вече не е. Или пък е? Пълна транспортна шизофрения.

Spence Laura смело повдигна темата:

„Тази пътека вече не е пешеходна пътека. Изтрили надписа ПОГЛЕДНИ и не я боядисали нарочно!“

С други думи – пешеходците трябва да приемат, че сивите, напукани остатъци от боя, широки по 30 см, не са маркировка, а случайно художествено петно, оставено от времето. Някакъв вид асфалтова пещерна живопис.

Но, разбира се, пешеходците не знаят това. Влизат в ролята на древни археолози – виждат нещо, приличащо на зебра, и решават, че е… ами, зебра. И така се раждат конфликти.

Госпожата описва класическия сблъсък:

Автомобилист, знаещ „тайната истина“, срещу пешеходец, който вижда… това, което по принцип се нарича пешеходна пътека. И, разбира се, следва цветист обмен на реплики от шофьора на рекламна кола с газирана напитка. Защото нищо не символизира българския пътен живот по-добре от шофьор, който ругае на несъществуваща пешеходна пътека.

Има ли пешеходна пътека? Зависи кой гледа.

Буквално:

Маркировката я има – но тя е толкова изтъркана, че дори историците ще се затруднят да я датират.

„ПОГЛЕДНИ“ го няма – явно е било основният идентификатор, без който пътеката автоматично се саморазпуска.

Светофарът е на няколко метра по-нататък – значи тук не трябва да се пресича… или поне така пише в идеалния свят.

И така кръстовището се превърна в транспортен тест за интелигентност:

Ако пешеходец пресече – виновен е, защото няма пътека.
Ако шофьор не спре – виновен е, защото пътеката още се вижда.
И двамата са прави. И двамата са виновни. 

И не е ли редно… да бъде ЗАЛИЧЕНА напълно? Извинете, но когато една пешеходна пътека трябва да бъде познавана по липсата на надпис, а не по наличието на линии — това не е организация на движението. Това е социален експеримент. И не особено успешен.

Ако наистина не трябва да има пътека: заличаване със смола, фрезоване, боядисване в черно, табела „ПЪТЕКАТА Е ПРЕМАХНАТА“, пресконференция, ако трябва. Но оставянето ѝ в състояние „виждам, ама не вярвам“ е покана за катастрофа, скандали и безкрайни фейсбук спорове.

В заключение: там има пътека. И няма пътека.

Кръстовището до Трета поликлиника живее в собствена реалност, в която: пешеходците са виновни, че ходят по това, което виждат. Шофьорите са виновни, че карат според това, което знаят, а общината очевидно счита, че „ще се оправят“.

Докато някой ден, след поредната неконтролирана среща между човек и броня, някой не открие великата истина: Пешеходна пътека или не – поне да е ясно.