„Днес градският транспорт не работи. Трудно е, нали?“ — така започва емоционалният пост на Мариана Харизанова, жена в инвалидна количка, която години наред живее в реалност, позната на повечето софиянци едва от последните два дни. Докато работещите в градския транспорт стачкуват за по-високи заплати, хора като нея се борят за нещо далеч по-основно — правото просто да се придвижват. Липсата на достъпен транспорт за Мариана не е извънредно положение, а обичайна част от ежедневието ѝ в „европейската“ столица.

Мариана разказва как ежедневното ѝ пътуване в София е подвиг — понякога 3 часа са нужни, за да измине разстоянието от „Люлин“ до НДК. Метрото, уж символ на модернизация, е изпитание: „Сърцето ми ще излети, та няма да го стигна — ето, задава се мотрисата, а за мен е чудовище. Много висок праг, удря (и може да счупи) моторите на количката, дори повдигната на задни колела. Голямо е разстоянието между него и перона. Зее като пропаст. Ако не успея, предните колела попадат там и заедно с количката се килвам напред. Нея ли да удържа, себе си ли? “, пише тя. Дори физически силният ѝ асистент не винаги успява да помогне безпроблемно.

Историите с наземния транспорт са още по-показателни. Мариана посочва, че е случвало шофьор на рейс да я подмине, докато тя го чака в дъжда... защото е единствената на спирката:

„Шофьорите искат по-високи заплати. Не, докато съм принудена да правя таран на тролеи 6 и 7, и да не ги пропускам да продължат, докато не се научат да спират до тротоара и да наклонят возилото. Не и докато рейс 111 ме подминава в дъжда, защото съм единствена на спирката и количката ми изисква пускане на рампа, а той, "негово величество шофьорът", трябва да стане от седалката, да дойде и да съдейства. Това е и загуба на минути. Оставя ме там, в дъжда. Подминава ме като кошче за боклук. Да чакам следващия... Там пък се счупи рампата. Изчакай другия... И т.н. И аз съм бързала за работа - БЧК е далече. Ден след ден битка, за да стигна до офиса. И така години“.

Днес се очаква кметът на София Васил Терзиев да се срещне с представители на Федерацията на транспортните синдикати към КНСБ и Федерацията на транспортните работници към КТ „Подкрепа“. Протестиращите заявиха, че докато няма реални резултати, автотранспортът няма да се възобнови. Исканията им са разбираеми — по-добро заплащане, по-добри условия на труд. Но наред с диалога за правата на работещите в системата, трябва да се чуе и друг глас — този на пътниците, които години наред се борят не за пари, а за правото си да се придвижват.

„Не ви е добре днес, нали? Съчувствам ви, разбирам. За кратко се докоснахте до проблема ми - колко е трудно без градски транспорт. Поне Метрото не ви е проблем. Тази история можеха да разкажат стотици хиляди хора в колички. И не само от София. Много от тях са невидими. Защо ли?“, така завършва постът на Мариана.

Втори ден без наземен градски транспорт в София

Въпреки слуховете, метрото в София няма да спре, протестите продължават