Тих снежец се сипе над Пловдив. За други градове в България това може и да не е новина. Но за Пловдив – е. И още как.

Тук зимата обикновено минава пестеливо, почти срамежливо – с мъгли, студен въздух и редки бели следи, които изчезват още преди да сме им се порадвали. Затова, когато снегът реши да остане поне за малко, градът сякаш спира да диша… и започва да гледа.

По калдъръмените улици на Стария град снежинките падат бавно, без бързане, сякаш знаят, че са гости. Тепетата притихват, покривите побеляват плахо, а познатите гледки изведнъж стават други – по-тихи, по-меки, по-близки.

В Капана звукът на стъпките се приглушава. Кафенетата изглеждат по-топли отвътре, а хората – по-склонни да се усмихнат на непознат. Някой снима с телефон, друг просто спира за миг. В Пловдив снегът не е навик, той е събитие – малко чудо, което не бива да се пропуска.

Няма виелици, няма драматични преспи. Само тих снежец, който покрива града колкото да му напомни, че и той е част от зимата. Че и тук сезоните умеят да изненадват.

И може би точно затова е толкова красив. Защото не е даденост. Защото не е шумен. Защото е рядък.

Тих снежец над Пловдив – не новина за всички, но за този град е достатъчен повод да забави крачка и да се усмихне.