На 22-и септември България чества едно от най-значимите събития от новата си история. На тази дата през 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Това става 30 години след Руско-турска война от 1877-78 г., която приключва с подписания на 3 март 1878 г. Сан-Стефански мирен договор. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

На 20 септември 1908 г. правителството посреща българския княз Фердинанд І на яхтата "Хан Крум" край Русе. На проведеното заседание на Министерския съвет е взето решение за обявяване на Независимостта на България. На 21 септември, на общоградско събрание е съобщено на русенци за предстоящото обявяване на Независимостта.

На път за Търново царският влак спира на гара Две могили и там министър-председателят Александър Малинов написва текста на „Манифест към българския народ”, подписан от Негово Величество Фердинанд I и българското правителство като се взема решение Независимостта на България да бъде обявена на 22 септември 1908 г. в църквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.

Градът е избран неслучайно. В Манифеста се набляга на някогашното българско величие и слава и как България отново ще влезе в европейското семейство на независими народи и отново ще бъде негов равноправен член, със собствена воля и правото да кове собствената си съдба.

На практика с този акт княз Фердинанд приема титлата цар, а българската държава получава ранга на царство, напълно независимо и със собствена външна и вътрешна политика. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя, а Княжество България става независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили са принудени да признаят официално българската независимост.

Условията да обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били много благоприятни - през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите.

Още на следващия ден, 23 септември, Австро-Унгария анексира османските провинции Босна и Херцеговина и на практика също нарушава условията на Берлинския конгрес. Това означава, че България има „съюзник“ или по-скоро неочакван съучастник в Акта на Независимостта и ако Великите сили предприемат действия, то те трябва да бъдат насочени и към Австро-Унгария, не само срещу България.

Трудната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Руската империя не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., но задължила България да заплати 82 милиона златни франка в рамките на 75 години. Това може да се нарече „цената за независимостта“ на България.

Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.