Девети май е от онези дати, които не могат да бъдат побрани само в един параграф на историята. Това е ден, в който ехото от най-кървавата война в човешката история се преплита с мечтата за континент, в който мирът е нещо повече от кратка пауза между две кризи.

За едни – Ден на победата над нацизма, за други – Ден на Европа и началото на обединението. И в двете значения има истина. И болка. И надежда.

Днес отдаваме почит на милионите мъже, жени и деца, които загинаха, за да може Европа да излезе от пепелта на Втората световна война. Отдаваме почит на онези, които никога не видяха деня след 9 май 1945 г., но го направиха възможен. Поколенията не бива да забравят: свободата никога не е даденост — тя се извоюва. И се пази.

Но 9 май е и Денят на Европа — денят, в който през 1950 г. френският външен министър Робер Шуман предлага нещо нечувано за времето си: мир чрез икономическо обединение. Мостове вместо стени. Въглища и стомана като символи на сътрудничество, не на оръжие.

В този ден ние стоим на кръстопът между миналото и бъдещето. Спомняме си за войната, за разрухата и за цената на победата. Но и мечтаем — за Европа, която съществува не просто на карта, а в сърцата ни. Европа на човешките права, на отворените граници, на различието, което не разделя, а обогатява.

И ако има нещо, което свързва двата образа на 9 май, то е тази простичка дума: „мир“. Победа, извоювана със смелост. И съюз, изграден с вяра.

На този ден нека не избираме страна в историческия дебат. Нека изберем човечността. И нека не забравяме, че миналото не е урок, който можем да пропуснем. А бъдещето – шанс, който не бива да пропилеем.