Събития, разделени от десетки години, но подвластни на един идеал, очертаващи една памет – историята на всичко това, което описваме с една дума - България.

Нека така да опишем паралела между думите, изречени от Борис Дрангов*, умрял в битка за страната, и подвига на българите от пролетта на 1876 година, избрали да се изправят срещу вековния си потисник със завета  “Свобода или смърт”, изписан по копринени знамена, за да възродят една загубена държавност след близо 500 години. Когато шепа апостоли успяват да организират сънародниците си - също толкова разделени и подвластни на идеологии и пропаганда като днешните си далечни потомци, за поредното кърваво въстание срещу властта на султана и тиранията на империята.

Априлското въстание  успява да наклони събитията в полза на идеала за свобода, да събере обществена подкрепа в просветена Европа и да повлияe на хода историята, използвайки дрязгите между Великите сили и техните вечни интереси.

Не случайно една от най-ярките личности на борбата от онзи паметен април – Бенковски, заявява, гледайки пепелищата на Тракия: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей. А Русия – нека заповяда!

Въстанието е кулминацията на вековните усилия на цял един народ – воден от ярките личности, за които от малки четем в учебниците по история, успял да запази книжнината и обичаите си, вярата и езика си, избрал да защитава своето право на държавност в бунтове, завери и неподчинение от XV до XIX в. Един патриархален свят, който привнася новостите за времето си в обучението, финансирайки щедро свои собствени училища и читалища. Дарявал щедро, стигал дори до подкупи на султански съветници, за строеж на “свои” храмове, дори в столицата на многоликата Османска империя.

Април 1876-а е жертвата на хората, избрали да поднесат живота си на олтара на националния идеал в желание за борба, откъдето започва пътят им към безсмъртието – споменът за саможертвата на избралите да загубят имот, близки и дори живота си.

А идеите на въстаниците имат и своите заместници, които продължават каузата им дори след постигането на бленуваната свобода, опитвайки се да се преборят за свободата и на останалите си сънародници, останали зад границите на възстановената Родина, в резултат на политическите реалности на тогавашна Европа. Именно от тези личности е и Дрангов, с чиито думи започна този текст, но смело описващи подвига на героите от въстанието борили се за кауза, надживяваща многократ земния им живот  - Свободата на цял един народ.

*Дрангов е български офицер, четник в борбите за освобождение на Македония. Българин, станал символ на храброст, на жертвоготовност и достойнство, прославили българския воин, уважаван тактик, военен педагог и любим командир. Това е едно от описанията за неговата личност. Загива на 26 май 1917 година при жесток артилерийски огън. Тогава е улучен от шрапнел и умира от раните си.