Първата история под рубриката "Баш майстора", която ви разказахме, беше за една художничка и един психолог, които вече 2 години не могат да влязат в новопостроените си жилища. Невелина Куманова и Кръстю Кръстев са свързани от една обща съдба - да попаднат на строители и инвеститори, които буквално са се подиграли с тях.

В станалата вече печално известна сграда на ул. "Дон" №12 в Пловдив нещата са повече от абсурдни: разруха, плесен, 4 см вода, подпухнали мазилки, зеленясали подове, ужасяващ мирис на мухъл, градина, за която няма излаз – за да си проснеш прането, прескачаш прозореца!

... Казано простичко – място, на което НЕ МОЖЕ да се живее! Но за което си платил десетки хиляди евро, имал си надежди и мечти.

Кой си позволи да остави две семейства вече две години да се лутат между институциите, да хабят нерви и нови пари и в крайна сметка едното да живее под наем и да работи в чужбина? Кои са тези безнаказани "майстори", които могат да се подиграват с дома на две семейства – тяхната светая светих, и да променят човешки съдби?

В Част 1. ви обещахме, че ще ги назовем по имена – да се видят, всички да ги видят. И ако може да предпазим поне един човек от тях, от техния "майсторлък", ще сме доволни. Защото заради такива като тях думата "майстор" вече е станала мръсна дума…

Психологът Кръстьо Кръстев знае, че ако не си върши работата, ще му отнемат правата и той няма да може да практикува. Защо тогава тези "специалисти" продължават да строят, да печелят, да унижават клиентите си?

Оказа се, че срещу нещастната сграда на ул. "Дон" 12 има кооперация, строена от същите "майстори", но под името на друга фирма. В нея хората също имат оплаквания: асансьорът им не работи, магазините им пустеят, стоят в паяжини.

Затова Невелина Куманова и Кръстю Кръстев питат:

Защо инж. Здравко Георгиев Ранделов продължава да проектира? Това е проектантът, създал проект, който не е съобразен с тукашната геологическа обстановка - избива вода на 2,60 м – строителите копаят на 2,60 м, защото спазват проекта.

Защо главен арх. В. Василев, подписал Удостоверението за въвеждане в експлоатация (Акт 16), продължава да е архитект?

Защо Димо Ивайлов Иринкин и Иван Георгиев Вандев от "Дивес 13" ООД продължават да са инвеститори?

Защо Божидар Георгиев Атанасов от "Марбис" ООД продължава да е строител?

Защо инж. Веска Грозданова - "Ивест - 99" ООД (строителен надзор "конструкции") продължава да е строителен надзор?

Защо инж. Пламен Иванов – председател на Камарата на строителите в Пловдив, продължава да е шеф на Камарата?

"Не искаме некомпетентни хора да продължат да си вършат работата по този начин! Искаме си парите и забрана на лицензи и права! Странното е, че държавата одобрява частните инвестиции на частни инвеститори, надзорът е частен, и всички заедно дружно разпределят едни пари, а накрая няма отговорни за нищо. Колективната отговорност е размазана отговорност… Колективната отговорност всъщност законно е колективна безотговорност. От ниво Министерство, през строителен надзор и Камара на строителите, през инвеститори - никой не може да накара "Марбис" да си изпълнят гаранционните условия", сподели Кръстев пред Glas.bg.

Толкова парадокси има в цялата тази история с прокълнатата сграда на "Дон" 12, че дори не можем да ги изброим: от това, че никой от гореизброените не си е направил труда да отиде на място и да види кошмара, до безумните обяснения за едната педя вода вътре в помещенията: в шахтата имало жаба, водата текла от прозорците, не си почиствали сифоните… и накрая стигаме до още по-безумното обвинение: Вие сте си виновни, че сте си избрали точно тези помещения. Що не сте си избрали на горния етаж?

***

"Паша ефенди, ако аз не направя моста при Бяла по теркя си за 700 хиляди гроша - вземете ми главата!"

Думите са на Колю Фичето. Няма как като ги чуе човек, да не му стане тъжно – за "онези" майстори, истинските, с морал и можене. И за "тези", сегашните, които е по-добре никога да не залагат главата си, защото…

В Част 3. на Баш майстора Glas.bg ще ви запознае и със становищата на отделните институции, към които са се обърнали потърпевшите от този Параграф 22. Готови сме да дадем думата и на "майсторите" – стига да пожелаят.