Бащата на загиналата Сияна публикува емоционален и тежък текст в социалните мрежи днес, в който отново говори за болката от загубата на детето си, за безразличието на институциите и за липсата на реална отговорност след трагедията.

В публикацията си той признава, че след смъртта на дъщеря си е започнал да пуши, успял е да се откаже, но днес отново е посегнал към цигарата. Причината – поредната новина за дете, загинало при катастрофа с тежкотоварен автомобил. „Паля свещ на Сияна и чувам от екрана жена с равен глас да отсича: „ТИР уби дете в Прохода на Републиката.“ Толкова безразлично. Все едно чете цената на доматите“, пише той.

Дете загина при зверска катастрофа с камион, тираджията опитал да избяга

Според него трагедиите с камиони се възприемат като нещо рутинно и неизбежно, а човешката драма зад сухите новини остава напълно обезличена. Бащата на Сияна подчертава, че срещу огромните камиони „никакви защити не могат да ви спасят“, а държавата също действа като „преса от стомана“ – безчувствена и смазваща.

В текста си той отправя остри обвинения към управляващите и политическата система, като заявява, че за тях „кризата след смъртта на Сияна приключи“, докато той самият продължава да се бори с „продънената държава“. По думите му нито управляващите, нито опозицията са проявили реална подкрепа, а вниманието им е насочено единствено към кадрови битки за съдебната власт.

Бащата на Сияна поставя акцент върху липсата на контрол по пътищата и усещането за безнаказаност, особено за чуждестранните шофьори. Според него, докато политиците имат влияние върху съдебната система, трагедиите ще продължат и „ще загиват децата ни“.

Ето цялата му публикация: 

"Не пуша цигари.

Когато загубих Сияна – пропуших.

После, с воля, отказах този порок.

До днес.

Днес пак запалих цигара.

Буцата в гърлото стана още по-голяма.

Ставам рано. Ако изобщо спя.

Паля свещ на Сияна и чувам от екрана жена с равен глас да отсича:

„ТИР уби дете в Прохода на Републиката.“

Толкова безразлично.

Все едно чете цената на доматите в магазина.

Сякаш нещо напълно нормално се е случило.

Просто поредното дете.

Поредното семейство.

Никой няма шанс срещу огромните камиони.

Никакви защити не могат да ви спасят, когато попаднете под камион.

Това е гилотина. Преса от стомана.

Същото е и отношението на държавата.

Децата на управниците са живи.

Повечето дори не са в България.

За тях кризата след смъртта на Сияна приключи.

Аз продължавам да се боря с продънената държава.

Те дори не си вдигат телефона.

Нито управляващите, в лицето на премиера,

нито измислената опозиция, която се интересува единствено

кой да сложи за шеф на ВКС и за главен прокурор.

Разберете го – имената нямат значение. Системата е важна.

Докато политиците владеят съдебната система, винаги ще е така.

Ще загиват децата ни.

Чуждите шофьори ще знаят, че тук могат да убиват на воля.

Да карат както си искат.

Защото няма контрол.

Всичко е прогнило и продънено.

Червеите вече ядат и децата ни.

Майките ни. Бащите ни.

И на никого не му пука.

Никой, който живее добре в кочината, не го е грижа.

Никой, който живее добре, не иска да се изцапа.

Понеже ме изкараха ту „виден гербаджия“,

после „от ПП–ДБ“,

после комунист,

че даже и от ДС –

въпреки че, когато закриха ДС, съм бил на 6 години…

Искам да ви попитам нещо просто:

чухте ли поне една скапана партия да каже

„Ние подкрепяме Николай Попов в неговата кауза“?

Не. Разбира се.

Вместо това – тролове, статии, помия.

Искам да видите какви хора ни управляват

и добре да помислите

дали искате – да не дава Господ –

да сте на моето място.

Това искам-никой, никога повече да не бъде на моето място….стига."