Случаят край Петрохан, свързан със смъртта на петима души и 15-годишно момче, открито с вплетени пръсти на двете ръце, разтърси обществото не само с жестокостта на престъплението, но и с детайлите, които излезнаха от разследването. Един от моментите от последния брифинг на институциите, на който не се обърна такова внимание, е кадър – маса с подредени книги, иззети от мястото, обитавано от заподозрените. Това предизвика вълна от интерпретации, включително твърдения за „култова библиотека“.

Обрат по случая „Петрохан": Сигналът до 112 подал човек от НПО-то, представил се за „близък"

Какво реално представляват тези заглавия и доколко подобни изводи са обосновани?

Според разпространените изображения сред иззетите издания се виждат предимно книги от тибетската будистка традиция, духовна философия и съвременни езотерични практики. Част от тях са класически текстове, използвани в религиозно-философско обучение по цял свят.

Сред заглавията се разпознава „A Guide to the Words of My Perfect Teacher“ – Наръчник за думите на моя перфектен учител

Книгата е подробен коментар върху традиционен тибетски будистки текст, който се използва като учебно помагало в духовни школи. Книгата разглежда отношенията между ученик и учител, етичната дисциплина и пътя към просветление. В академичния и религиозния контекст тя се приема като богословски труд, но експерти подчертават, че подобни текстове — както и много други религиозни източници — могат да бъдат интерпретирани крайно, ако попаднат в затворена и контролирана среда без външен коректив, съобщи Дарик.

Мотивите за трагедията край "Петрохан" може никога да не бъдат напълно изяснени

Самото заглавие подсказва директна психологическа настройка.

Ученикът се програмира да вижда учителя като безгрешен, като божество. Тази книга е ръководство за смазване на критичното мислене – централната догма е – гледай на своя Гуру не като на човек, а като на самия Буда. Всяко негово действие - дори да е неморално, трябва да се възприема като висша поука. В текстовете се набива концепцията за „Самая“ (свещени обети). Внушава се парализиращ страх. Ако нарушиш връзката с учителя или дръзнеш да го критикуваш, отиваш директно във „Ваджра ад” - най-тежкото ниво на страдание, откъдето няма измъкване. Това е класически механизъм за контрол чрез фобия.

Друго разпознаваемо заглавие е „The Way of the Bodhisattva“ - Пътят на Бодхисатва

Книгата е класически философски труд за състраданието и служенето на другите. Той е сред най-изучаваните произведения в Махаяна будизма и се преподава в университетски и духовни програми.

На пръв поглед това е класически текст, но в нечии ръце може да е смъртоносно оръжие. Проповядва се радикален алтруизъм и пълно отдаване. В контекста на „секта“, това се използва, за да се накара човекът да работи безплатно, да дарява всичко и да пренебрегва собствените си нужди и здраве в полза на групата или каузата.

София Андреева: "Кампанията" срещу Ивайло Калушев тръгна от моя синМайка с разтърсващи твърдения за обвинения в сексуален тормоз и вътрешните конфликти в групата край „Петрохан"

В колекцията присъства и „The Hundred Thousand Songs of Milarepa“ - 100-те хиляди песни на Миларепа

Духовна биография в поетична форма на тибетски мистик от XI век. Текстът съдържа легендарни разкази за тежки изпитания и духовно пречистване. Религиоведите отбелязват, че житийната литература често използва крайни образи на страдание като символичен език, а не като модел за подражание в буквален смисъл.

Легендата разказва как неговият учител Марпа го кара да строи кули с голи ръце и да ги събаря, подлагайки го на системен физически и психически тормоз, за да изчисти кармата му. В авторитарните култове тази книга е „оправданието“ за насилие и унижение. Ако се оплачеш, отговорът е готов: „Виж колко е страдал Миларепа, ти си прекалено мек и егоистичен“. Това е картбланш за лидера на групата да прави каквото си иска.

Сред книгите се виждат и съвременни издания като „Cutting Through Spiritual Materialism“, която всъщност критикува злоупотребата с духовност за лична власт и его, както и популярни наръчници по природна духовност и билколечение. Наличието на разнородни духовни направления в една библиотека само по себе си не е необичайно - подобни комбинации се срещат както при индивидуални търсачи, така и в алтернативни духовни общности.

The Jewel Ornament of Liberation (Скъпоценният орнамент на освобождението)

В тази книга се описва, че без учител просветлението е невъзможно – напуснеш ли учителя, губиш шанса си за спасение.Текстовете инструктират ученика да служи на учителя с тяло, реч и ум. Безплатен труд, физическо обслужване на лидера. Пропаганда и защита на лидера пред другите. Учи на пълно съгласие с лидера.

The Buzz about Bees: Biology of a Superorganism (Жуженето за пчелите)

Това е може би най-странната и най-зловещата книга в тази сбирка. Привидно биология, но в контекста на култ - зловеща метафора за социален инженеринг. Книгата разглежда кошера не като сбор от пчели, а като едно цяло същество (супер организъм). Отделната пчела няма значение. Тя е просто клетка. Тя живее и умира само за благото на кошера.

Експерти по религиознание и психология предупреждават, че книгите сами по себе си не доказват съществуването на култова структура. Определянето на една група като разрушителен култ се базира на поведенчески модели: изолация, контрол върху информацията, икономическа зависимост, принуда, страхови механизми и злоупотреба с власт — не просто на библиотечен списък.

От разследващите органи до момента има информация, че става дума за „затворено общество с елементи на секта“. Разследването продължава и тепърва ще се изяснява дали е имало организирана идеологическа рамка, психологическа зависимост или йерархична структура на подчинение.

Случаят обаче повдига по-широк обществен въпрос: колко добре разпознаваме рисковите признаци на манипулативни общности? Специалистите съветват родителите да следят не толкова какво четат децата им, а дали има внезапна социална изолация, радикална промяна в поведението, страх от външния свят и безкритично подчинение на една фигура.

Трагедията край Петрохан изисква отговори — юридически, институционални и обществени. Но те трябва да стъпват на доказателства, а не на прибързани интерпретации. Защото в подобни случаи точността е не просто професионален стандарт, а морално задължение.