„Бях на едно от най-красивите места в България – язовир Доспат. Но това, което видях, беше не само природа... а човешко безобразие.“
С тези думи започва публикация в социалните мрежи, която разказва за гледка, която би трябвало да ни засрами като общество.

Сред сенките на боровата гора, с живописен изглед към водата, посетителите попадат на матраци, стари килими, разпилени дрехи, пластмасови бутилки, рибарски отпадъци и дори счупени стъкла, разхвърляни по тревата и брега.
Един от най-шокиращите кадри показва дървета, увити в стреч фолио, използвано за изграждане на импровизирани заслони, което сериозно застрашава дървесната кора и самото дърво.

„Преди дни бях на едно от най-красивите места в България – язовир Доспат.

Но това, което видях, беше не само природа... а човешко безобразие.

Докато обикаляхме около язовира, попаднахме на сцени, които трудно се забравят:

Матраци и килими, захвърлени в храстите

Дървета, увити в стреч фолио?????

Скъсани дрехи, рибарски принадлежности, стари въдици и куки, корди, кутийки от стръв.

Хвърчащи ѝ заровени найлони, туби от вода, пластмасови бутилки, кенчета.

И буквално навсякъде – счупени стъкла. На плажа, в гората, на пътя, НАВСЯКЪДЕ.

Стъкла, които правят детската игра опасна. Стъкла, които могат да разкъсат лапичките на кучето ти.

Какъв е този манталитет, в който цяла компания почива "сред природата", а после я напуска като сметище?

Най-тъжното не е, че един човек е мърляч. А че цяла група мълчи и допуска това.

Къде са приятелите, които да кажат: "Събери си боклука!"

Къде са родителите, които учат децата си да пазят природата?

Тази култура на безразличие е по-страшна от мизерията.

И е причината, поради която:

- заслужаваме боклука

- заслужаваме болестите

- заслужаваме бедността

- заслужаваме политиката

Ако не уважаваме природата – как ще уважаваме себе си?

Където и да отидете – оставяйте след себе си по-чисто. Или не ходете.

Абсолютен срам за целия ни народ, инъче се пишем за много интелигентни," пише Петър Зайков.