За Георги от пазарджишкото село Паталеница сме писали неведнъж. Съдбата на Георги Арнаудов, който страда от Сарком на Юинг, докосна и обедини хора от цяла България. В края на януари 19-годишното момче се завърна от лечение, проведено в Китай. След проведените няколко локални химиотерапии в състоянието му имаше подобрение и всички се радвахме.
През март лъчезарният и борбен Георги отново замина в болницата „Фуда“ в Гуанджоу, Китай, за да му бъде проведена имунотерапия. Нещо, което той очакваше с нетърпение и надежда. Сега обаче...
Георги в Китай: Между химиотерапията и коронавируса
Сега обаче се оказва, че Георги не може да се прибере в родната си. За това сигнализира в Откритото си писмо друг българин, който също се бори с онкологично заболяване и също е в тази болница. Писмото е адресирано до премиера Борисов. И е публикувано на личния профил на Иван в социалните мрежи. Предлагаме ви целия текст без редакторска намеса.
Отворено писмо до:
Министър-Председателя на Република България
г-н Бойко Борисов
от: Иван Венциславов Тодоров
Уважаеми г-н Борисов!
Пише Ви гражданин на Република България, който в момента се намира на територията на Южен Китай, град Гуанджоу, в болница Фуда. Името ми е Иван Венциславов Тодоров, роден на 11.06.1984г. в град София.
Пиша Ви, и от името на г-жа Ана Александрова Арнаудова
и нейния син Георги Йорданов Арнаудов, и двамата родом от Пазарджик, които също се намират в Южен Китай, град Гуанджоу, в болница Фуда към момента.
Бих желал, г-н Борисов да Ви споделя и информирам за нещата около създалата се изключително неприятна ситуация, използвайки ЕДИНСТВЕНО и САМО трибуната на ЛИЧНИЯ си профил в социалните мрежи.
Георги Йорданов Арнаудов е на 19г. Роден е в град Пазарджик. Той също като мен се БОРИ с онкологично заболяване вече повече от една година.
БОРИ се със злокачествен тумор на крака, наречен - сарком на Юинг.
Да, 19 годишен е!
Да, БОРИ се!
Ще Ви споделя за нашия младеж Георги. Той, е едно адски симпатично 19 годишно българско момче, израснало в нашата родина.
Смело мога да заявя, че този български младеж се е превърнал в един БЪЛГАРСКИ ВОЙН! ВЪПРЕКИ своята тежка съдба, г-н Борисов, ВЪПРЕКИ нея! Той се БОРИ!
Но истината е, че този български ВОЙН, който е едва на 19 години от 2 дни, не е хапвал нищо, не защото няма възможност да се храни, а защото не иска и да чуе повече за КИТАЙСКАТА храна!
Неговата мечта във този момент е да се прибере у дома, там където ще го чакат любимите му наши БЪЛГАРСКИ гозби!
Неговата майка г-жа Ана Александрова Арнаудова, родом от Пазарджик, е ИСТИНСКИ БОЕЦ. Тя е родител като мен и като Вас, г-н Борисов. А аз съм убеден, че НА СВЕТА НЕ МОЖЕ ДА ИМА НЕЩО ПО-ЛОШО ОТ ТОВА РОДИТЕЛ ДА ЗНАЕ, ЧЕ ДЕТЕТО МУ СТРАДА И ИЗПИТВА БОЛКА!!!
Тя е от този тип родители- майка от „старата школа“. Онзи тип майки, които са 24/7 неотлъчно до детето си и съпреживяват неволите му като свои. Тя не случайно е тук, на 10000 км. от България, вече повече от 40 дни в пълна изолация, в болницата и жадува не по-малко за ДОМА, където я очакват 15-годишният Александър (брат на Георги), както и нейният съпруг!
Точно такава майка, каквато отгледа и възпита мен, г-н Борисов, Бог да я прости!
За мен Иван Венциславов Тодоров, онкоболен Българин със 100% ниво на инвалидност, БОРЕЩ за трета поредна година (1 в България, 1.5 в Турция и 4 месеца в Китай) с изключително рядкото онкологично заболяване – ОСТЕОСАРКОМ НА МЕКИТЕ ТЪКАНИ,
Вие г-н Борисов, сте Генерала, а аз за Вас съм „Ивчо“ (Иво, Иво... Така поне ме наричахте по време на безбройните ни футболни мачове на малки вратички, в които съм имал честта и удоволствието да изиграя редом до Вас, Генерале!).
За последно Ви видях малко преди да замина за лечението си в посока Китай. Спомням си добре, че се зарадвахте да ме видите на живо и дори се заговорихме за онзи хубав момент, в който с далечен шут вкарах атрактивен гол за отбора на Витоша Бистрица във вратата на Левски София (дублиращ състав) в контрола, проведена на стадион Герена.
Никога няма да забравя как, Вие Генерале, се върнахте лично до мен, за да ме поздравите и ми стиснахте ръката за това мое изпълнение.
Признавам си, във тази момент придобих силно чувство на гордост!
Пиша ви и от името на горд Български гражданин и редовен данъкоплатец, който, когато е трябвало да гласува за своето бъдеще в РОДИНАТА си и го е правил по съвест, е избрал именно Вас, г-н Борисов!
Пиша Ви и от името на любящ баща, който почти четири месеца вече не е виждал сина си как расте. И причината за това, е не защото съм искал това да се случи, а защото ми се наложи да замина САМ далеч от дома, борейки се за живота си.
Пиша Ви и от името на „Иво“, с който играехте футбол доста пъти, докато бе напълно здрав и винаги, когато сте имали нужда от него той е бил на Ваше разположение Генерале!
Аз, г-н Борисов, пристигнах в болница Фуда в Южен Китай, град Гуанджоу на 08.02.2020г. с полет на руските авиолиний Аерофлот през Москва.
Семейство Арнаудови са пристигнали със същата авиокомпания на 23.03.2020г. Към днешна дата 30.04.2020 руските, турските, както и арабските аеролинии отказаха всички свой редовни полети към Европа най-рано до края на месец МАЙ. Основната причина за това да няма налични полети е създалата се извънредна ситуация около световната пандемия която налага ФОРСМАЖОРНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА на почти всички международни авиокомпаний към момента!
След направените всевъзможни запитвания и търсене на всички възможни варианти, както от наша така и от страна на Българското консулство вън Шанхай, се разбра, че единственият ни вариант за пътуване обратно към родината е непосилен нито ФИЗИЧЕСКИ нито ФИНАНСОВО на мен и сем. Арнаудови към днешна дата!
За мое съжаление, както и на сем. Арнаудови на този етап и почти сигурно до края на месец МАЙ, ние тримата нямаме никаква възможност ( ФИЗИЧЕСКА И ФИНАНСОВА) да се приберем у дома, в нашата мила РОДИНА!
Моля Ви,
г-н Министър-Председател,
От мое име и от името и на сем. Арнаудови.
В ситуация на пълна БЕЗИЗХОДИЦА и извънредните обстоятелства най-официално Ви молим за съдействие и оказване на помощ за своевременното ни и благополучно транспортиране на територията на Република България! Допълнителният проблем, който усложнява прибирането ни от която и да е авиокомпания към родината е фактът, че ние с Георги сме в неравностойно физическо състояние към момента и трудността, която имаме да пътуваме като редовни пътници (на двамата се налага да ползваме патерици и инвалидни колички).
С оглед на пандемията от коронавирус, рискът от зараза при преминаване през летища и терминали е огромен. И тримата сме запознати със абсолютно всички мерки за безопастност и поставянето ни под задължителна 14-дневна карантина при пристигането ни на родна земя. Ние живеем в Китай по време на извънредно положение от въпросния вирус вече месеци, преминали сме през редовни и периодични тестове в болницата. Ще представим „официални документи“ в потвърждение на това. Оборудвани сме и със задължителните предпазни мерки като облекла, маски и дезинфектанти, покриващи изискванията на СЗО.
На последно място в молбата си, но не и по важност, искам да отбележа, че финансовите възможности, с които разполагаме и тримата към този момент не ни позволяват още дълъг период на престой във Китай!
С дълбок поклон, вярващи в силата на Бог и с голяма надежда ще очакваме отговор от Вас, г-н Борисов. Дори и при евентуален отказ на зова ни за помощ ние няма да паднем духом, защото първо ЖИВОТЪТ ме научи дори и по трудния начин, че човек винаги трябва силно да ВЯРВА и да дава всичко от себе си, да не спира да се БОРИ за своята СЪДБА, и второ, защото БЪЛГАРСКИЯТ дух е несломим!
Поздрави от далечен Китай!
Сърце, Душа за България!
