Третата вълна на заразата може и да отминава. Положителните тестове за COVID-19 може и да намаляват. Маските може и да падат. Но в болниците все още умират хора от смъртоносната зараза. И не само от нея. Все още деца загубват своите родители, а внуци - своите баби и дядовци. Предлагаме ви историята на един внук от Сливен. Тъжна история за края на неговата баба...

Искам да разкажа за борбата на моята баба с ковид 19. Всичко започна на 9 април, когато тя не се почувства добре и аз извиках спешна помощ. Те бяха бързи и обърнаха нужното внимание! Направиха й бърз тест и се оказа положителен. Приеха я в болница "Иван Селемински", като в първите дни беше в сравнително добро състояние...

На 8-9 ден се влоши, приеха я в реанимация, там прекара 2 седмици с тежка пневмония, но преодоля този проблем, въпреки че единият лекар още тогава я беше отписал. Интересното е, че когато се обаждахме, всеки лекар говореше различно. Единият казваше има подобрения, другият казваше критично...

След като премина тежкият момент с пневмонията, я преместиха в неврологично отделение ковид, като лекарите казваха, че вече ще се възстановява и ще я изпишат! Последно се чух с нея на 04.05, като тя едва говореше. Личеше си по гласа, че не се чувства добре, а лекарите по това време казваха, че се подобрява... Не е можела да се храни сама, да пие вода.

От вторник нататък спря да си вдига телефона, което ме притесни, беше ми обяснено, че проблемът може да е психически, а когато се чухме за последно, тя си беше напълно адекватна, но си личеше и пълното й изтощение. Говорим с лекари, казват, че се подобрява, скоро ще я изписват, и ние щастливи бяхме, че ще си я видим отново, което така и не се случи...

Била е неподвижна, безпомощна и според мен изобщо не се е хранила, а лекарите казваха по малко, което според мен не е вярно. Ние в този момент вече нямаме връзка с нея и можем да вярваме само на това, което казват лекарите. Лекарка ми обясни, че това е пост ковид синдром и много бавно ще се възстанови. В петък попитах тя все още има ли ковид, като не ми беше даден ясен отговор, само ми казаха, че белият й дроб е чист, и тоест според мен те продължават да лекуват ковид, който тя вече е преодоляла, а проблемът е бил друг.

В неделя ми се обадиха да ми кажат, че е починала, а предните дни ми казваха, че е по добре, показателите й са стабилни, едва ли не ще я изписват...

Аз бях в шок. Когато върнаха багажа, ми направи впечатление, че памперсите й са неотворени, това означава, че от вторник до неделя не е сменян! И се чудя имало ли е изобщо кой да й помогне да се нахрани, защото тя сама не е можела и нормално ли е това отношение към един безпомощен възрастен човек! Ние нямаме достъп до ковид отделенията и разчитаме само на персонала да се грижи за близките ни, което според мен е липсвало за баба.

Попитах лекаря от какво е починала, той не можа да ми отговори. Каза или сърдечен проблем, или от недохранване, като според мен е второто. В смъртния акт ще пише ковид. Да, баба ми беше на 77 години, но тя също заслужаваше адекватна грижа, бореше се 30 дни за живота си и според мен можеше да е още сред нас! Обичаме те много, бабо, и винаги ще си в нашите сърца.