Христос Спасител – вечен съвременник на всички векове и поколения... Повече от 2000 години пристъпва през историята. На Коледа началото достига своя край и мигом се превръща в ново начало. И така – безкрай… Коледа е чудо. Ражда се единственият богочовек. Било е и вече няма да се случи. 

Символиката и проявленията на Коледа са нещо повече, много повече от сбора на двете събираеми. Преди всичко това е празник на лъчисто духовното. В усамотението на християнското семейство на Бъдни вечер. В храма. Песнопението докосва стенописи и икони и сякаш побира под свода цялата Вселена. С почуда и смирение душата се разтваря в словото Божие. Само тук човек може да се пренесе във възвишено религиозното, без да напуска земно-светското.

Достоевски смята, че руснакът не може да бъде атеист – или е православен християнин, или изобщо не е руснак. А броеницата на вековете показа, че тъкмо християнството превръща човека от прашинка Божия в личност и общественозначим фактор.

Християнството е най-сполучливият проект в историята на човечеството. Доводи и примери – безброй. Флотоводци като Колумб и Магелан поеха по вълните на Великите географски открития с Христовия кръст върху корабните мачти. С него разширяваха познанието за света и християнството в света. Изминават 15 века след Рождеството и вече покълват прозрения, че „Христос изисква от нас тази обширна и тъжна Европа, която сега е разделена и разпокъсана  отвътре, да остане едно цяло“. Тази съюзена Европа, която познаваме днес. Това, което е сега Европа, Америка… целият християнски свят, е резултат преди всичко на Христовите идеали, а появата на Спасителя е най-доброто послание не само за вярващите християни, но и за всички хора по Земята.

За времето след Христа, вече над 2000 години, около 20 империи са потънали в пепелищата на миналото. Историята на България е една несвършваща Страстна седмица. Оцелявала е, не, възкръсвала е с искрицата вяра в гърдите. Православната вяра. Първохристиянска в същността си.

Протестантите направиха научно-техническата революция – дело християнско, но в съвремието стигнаха до лозунгово богослужение, изразяващо се в унификация на екстаза. Вижте католическите свещеници. Събрани в група, където и да се намират, приличат на симпозиум, в който участват посветени – католицизмът регламентира личното поведение при всяка ситуация. А боговдъхновението е личен избор, оставен от православието на свободната воля.

Надникнете в атмосферата на нашите манастири. Нормално е запретнатото расо, суетенето около приготвянето на зимнина, варенето на ракия, баналното битово общуване. И всичко това на метри от фрески и икони на многовековна възраст с неоценима художествена стойност. Вярата не е в усилието да я приемеш, а в смирението да бъдеш осенен по воля свише. Това е атмосферата на православния храм. Православието е първожрец на толерантността и свободната воля. Под купола с образа на Христос човек може да бъде споходен от усещането, че остава насаме с Всесъздателя.

Детето от Витлеем няма биография до 30-та си година. Родено от еврейката Мария, макар богочовек, спазва закона на общността, според който няма право на обществени изяви преди това. Нататък Четвероевангелието предава всичко от проповедта до Възкресението не ден по ден, а час по час.

Никак не е случайно, че Христос е пратеник на Отца във време на крайна разюзданост на нравите. И си остава вечна духовна весталка, недостижима за нашата обикновеност. В пределно комерсиализираното си битие не бива да забравяме, че покаянието е основният медикамент далеч преди настъплението на фармацията. Защото без богобоязливост човек не е наясно как да се отнася със самия себе си.

А когато се пали свещ в храма, не се мълвят молитвени слова към Него.

ТОЙ ЗНАЕ!