Човечеството за пръв път преминава през такава пандемия и трудно ще се справим, ако не сме единни, смята психиатърът и шеф на една от най-големите психиатрични болници в страната ни д-р Цветеслава Гълъбова. Според нея предстои пик на психиатричните разстройства заради извънредното положение в условия на COVID 19. Повишаване ще има и на депресиите, но прогнозите й как ще се справим с ситуацията  не са мрачни. Тя смята, че хората не трябва да бъдат тласкани към отчаяние и песимизъм, а напротив да има баланс в представянето на информация. Вижте какво каза пред екипа на GLAS.bg доктор Цветеслава Гълъбова:

Видео:

Ето и цялото интервю с д-р Гълъбова:

Д-р Гълъбова, ще се увеличат ли психичните разстройства и психичните заболявания сега, при тази извънредна ситуация?

Със сигурност ще има пик на психичните разстройства, или както ние ги наричаме чести. Това се невротичните, психични разстройства. Депресии, панически разстройства, както и остри стресови разстройства. Със сигурност там ще има повишаване. За щастие при тежките психични разстройства, те са биологично заложени и почти не зависят от стресови фактори.

От какво се отключват тези състояния? Депресията например?

Причините за това са много. Хората са изплашени от заразяване. Ежедневната информация, която получаваме за много смъртни случаи. След това определено икономическите проблеми ще си кажат думата. Липсата на перспектива и яснота какво ще се случва сега докато преминем през тази криза и как след това ще се възстановим. Страховете за близките, страхът дали ще се справим. Изобщо има много поводи хората да са тревожни страхливи. Чувстват се несигурни, нестабилни, незащитени. Фактът, че това заболяване вече се разпространи из целия свят и хората, които сега сме на земята, за пръв път преживяваме такава пандемия от подобен характер. Над 160 държави са засегнати, от всички континенти…Очаква се скоро да се премине психологическата граница от 1 милион заразени. Това са все впечатляващи числа и хората се страхуват.

Защо толкова мрачно трябва да се представят нещата?

 Ами, вижте много е тънка границата между даването на достоверна информация и даването на неоправдана надежда. И това наистина е много трудно. Едновременно да бъдеш максимално точен в информацията, защото само информирания човек може да вземе адекватни мерки…Едновременно с това да не бъдат тласнати хората по посока на песимизъм и отчаяние. И тук наистина трябва да се търси винаги баланса. Хората да са информирани, да знаят какво ги очаква и да получават информация за новостите, свързани с работата по създаване на ваксина и идеологични медикаменти.

Хората не трябва ли да чуват и добри новини?

Да, хората имат нужда и да чуват добри новини. Това не означава, че трябва да им се спестяват лошите новини. Трябва обаче да бъдем информирани, защото само информирания човек, може да се държи адекватно и да спазва тези мерки, които се изискват от нас

Ако един човек изпадне в депресия, как излиза от нея?

Трудно. И се излиза с помощта на медикаменти и психотерапевтична работа. Сега Слава Богу има възможност да се провеждат онлайн консултации и да се получи адекватна психологична и психиатрична помощ. В момента да, всички сме фокусирани върху коронавирусната инфекция като разпространение, като брой починали пациенти, като тежест на протичане и т.н Истината обаче е, че другите заболявания не си почиват през това време. Има хора, както обикновено, има хора с всякакви други заболявания. В настоящия момент на много пациенти с различно от коронавируса заболяване им е трудно да стигнат до лекар.

Как да разбереш, че си изпаднал в депресия и че ти има нещо, ако до този момент не ти се е  случвало?

Няколко са симптомите: трайно понижено настроение, влошаване на съня в едната или другата посока. Нарушен апетит, нервност, тревожност, плачливост без повод и загуба на удоволствие от неща, които преди са ти носели удоволствие, както и нежелание за общуване с хората и една тежест в гърдите…Тези симптоми продължават повече от две седмици. Най-тежките симптоми при депресията са мислите за самоубийство и опитите за реализиране на самоубийство. И за съжаление понякога успяват.  Започва с мисли за безперспективност и такива за безполезност. Надявам се да можем да помогнем на тези хора по-рано, за да може да не се стига до такива решения.

В момента по магазините, по улиците хората изглеждат някак си тъжни?

Хората са и тъжни, и изплашени и притеснени. Това е така по целия свят. Нямаме възможност за пътуване, за живото общуване също, което преди често пренебрегвахме особено по –младите за сметка на виртуалното общуване. Сега някак си изведнъж този вирус ни показа колко много време сме губили във виртуалното пространство вместо да общуваме на живо. Сега искаме, ама няма…Има обаче и една друга група, които демонстрират непукизъм, което не е добър тон. Тези мерки, колко и странни да ни се струват те за всички за трудно поносими особено в хубавото време, когато на всички ще ни се излиза по паркове и градинки, но това са единствените доказано работещи мерки. Това не е измислено тук и сега, то се прилага по целия свят.Те имат смисъл и ние трябва да ги изпълняваме, колкото и да ни е тежко. И съм убедена, че колкото по-стриктни ще бъдем при спазването на мерките, толкова по-къси ще бъдат те.

Като казахте по целия свят, вие поинтересувахте ли се това как се отразява на хората в тези държави като в Китай, Италия?

Тежко им се отразява, но в случай като този много голяма роля играе тяхната народопсихология. Източните народи са доста по-дисциплинирани от нас и са известни с това. А, ние имам предвид европейците сме много по-либерално настроени към всичко и за съжаление видяхме какво се случи в Италия, в сърцето на Европа. В началото всичко ще бъде ок, на тях ще им се размине. Това, което имам като информация е от моя братовчедка, която е президент на Американската Асоциация по психотерапия и психодрама, тя живее в Тексас и ми каза, че изключително много се е увеличила нейната работа като онлайн терапевт и онлайн преподавател по психотерапия и психодрама изключително много. Буквално денонощно и се налага да провежда онлайн курсове, да преподава и да лекува.

Какво й казват хората?

Ами същото, каквото и в България, ама там хората са по-спокойни от икономическа гледна точка. Останалите неща те са човешки. Страхът от заразяване, страхът от заболяване… Това са съвсем естествени човешки страхове. И страхът не е нещо лошо. Той е една конструктивна реакция, която те кара да си събереш акъла и да се държиш адекватно. Паниката не е добра реакция, но страхът е съсвсем нормална реакция. Ние тепърва ще правим анализи, защото човечеството за пръв път преминава през такава пандемия. И някак си хората не могат да повярват, как така не можем да се справим. Ами така, не можем. Науката не е измислила специфично лечение и това също плаши хората. Не ни стига до акъла, как така не можем да се справим? Как така ни събори? Ами, ето събори ни…И е хубаво да виждаме тези хора, които са се излекували. И е хубаво да ги чуем, за да знаем как да се пазим ние и нашите близки. В кризи като тази е задължително да бъдем много отговорни, много да се пазим, но и да бъдем много човечни. Цялата тази криза с пандемията е един тест за нашата човечност. И ясно вче се вижда, че някои не могат да го издържат.

Вашите съвети към хората?

Сега е моментът, когато прекарваме повече време с нашите деца вкъщи да ги стимулиране да четат. Да се разхождат виртуално из музеите, да научават нови неща. Ако могат нещо да спортуват, вкъщи нещо да правят.Какво му е в главата на нашето дете? Какво го интересува? Сега е моментът да разберем какво им е на учителите. Аз чета по форуми, как майки и бащи са пропищели от тинейджъри. Хайде сега мили родители, представете си 25  сладури като вашия вкъщи.

За възрастните хора?

Трябва да бъдем достатъчно търпеливи, да ги обгрижваме и да ги изслушваме. Да обясняваме кое добро за тях. В тази криза ние ще проверим колко сме човечни. И трябва да бъдем човечни. Тук няма спасяване по единично. Тук можем да се спасим единствено и само заедно.