Този ден е специален за всеки българин. Без значение къде се намира, на колко години е. Няма човек, който да не къта в сърцето си спомена от първите си крачки в училищния двор, от първата манифестация с лентата „Отличник”, от първото цвете, подарено на любимата учителка.

В Деня на българската писменост, просвета и култура отдаваме почитта си и уважението към тези, които със своите знания, умения и дух създават блага, търсят и откриват нови предизвикателства в науката.

Бъдете здрави, вдъхновени и любознателни, вярвайте в собствените си сили и в силите на своите ученици! Трудна беше и за вас последната година. И въпреки че за пореден път се убедихме, че няма нищо по-важно от здравето,  повече от всякога стана ясно, че за да бъдем пълноценни, трябва да сме просветени и духовно извисени.

24 май е не само най-българският, най-чистият и духовен празник. 24 май е и най-старият празник, честван у нас – вече повече от 200 години. В арменски летописи от началото на 19-и век е открито описание от свещеник, когото завели в Шумен през май 1803 г. “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”. Малко народи могат да се похвалят с подобен култ към образованието и просветата.

Самата дума „просвета“ носи в себе си “светлината”, която винаги е била символ на знанието. Днес около 10% от държавите на планетата пишат на кирилица. Ненапразно със заслужена гордост Вазов казва ,,Че и ний сме дали нещо на света, и на вси словени книги да четат”.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света, празник на писмеността, просветата, културата, духовното извисяване. Честито, българи!