Обичам Бъдни вечер, време за най-сърдечна близост с най-близките ми в часовете преди Рождество.
Години наред през декември ме е повличала пазарната стихия. Сега си мисля, че колкото по-светски характер придобива Празникът, толкова повече се отдалечава от духовната си същност. Комерсиализиран до такава степен, прави дистанцията между символика и проявление все по-голяма. Ето, че си отива година 2020 с три най-употребявани думи: корона, ковид, ваксина. Така ми се иска следващата да ги замени с надежда, смирение, светлина. И съм в очакване.
Защото Коледа е уникат, осмислил Сътворението. Ражда се единственият Бог, който същевременно е и човек. Било е и никога вече няма да се случи. А Новата година е благословената от Бога природна ритмика. Началото достига естествения си край, който мигом се превръща в ново начало. И така – безкрай.
Раждането на Месията Спасител и Новата година запазват във Времето близост, наредена от вселенската гравитация. Рождеството е Звездата Слънце, около която следва орбитата си християнският свят.
Отива си тъмната 2020, но идва Новата. Нека бъде Светлина в душите ни.
