Браво на индивида, който снощи ни е откраднал количката от пред вратата. След като толкова ти трябва, поне да ти дам останалите неща към нея. Има раница, дъждобран и чувалче за крачетата.

Този пост на една майка от София предизвика лавина от... кражби. Оказва се, че няма нищо по-естествено от това да ти откраднат бебешката количка, ако не си си направил труда да я качиш на 9-ия, 15-ия или 20-ия етаж - заедно с бебето, с торбите с покупки, с бурканчетата от храна... с всичко. Ама, като се замисли човек, след като се крадат милиони от всички нас, след като се крадат пари от благотворителност, пак за деца, "какво тук значи" някаква си бебешка количка?...

Чуйте майките (и опитайте да не се чудите защо в България се раждат все по-малко и по-малко деца...):

"И моята я вдигнаха пред вратата, на 9-ия етаж сме, най-горния, вратата с чип, асансьорът - също. А беше стара, тежка и голяма. За какво им са тия колички, да си карат боклуците от кофите или да я дадат за желязо. Супер тъпо."

"Ние нямаме асансьор, вратата е с чип, имаме и камера и въпреки това на съседа от третия етаж му изчезна стълбата, която стоеше на площадката на етажа му. И на записите не се видя... Затова моята си стои заключена в колата, пред специално сложена камера, която се наблюдава непрекъснато... А в Австрия оставят и колелата си незаключени пред блока..."

"Моята се опитаха да я откраднат в поликлиниката! Пред поне стотина души, които мълчаха като заклани. Влизаме в една стаичка да чакаме за консултация и на вратата пише "С колички до тук", тоест я оставяш отвън, където чакат хората пред кабинетите. Нямаше и да разберем, че я крадат, ако не бяхме чули крясъци, добре, че някаква майка се беше намесила. Някаква цветнокожа дама се опитваше да я изнесе, като я попитах как си позволява да пипа чужди неща, ми измрънка, че ѝ пречела и искала просто да я изкара отвън."

"Количката е iCandy Peach 3... от тогава само с коша си ходим на консултация, че много ги сърбят ръцете някои хора... В социала като ходих да давам документи за детски, забравих на синковеца якето на пейката, върнах се след точно 2 минути да си го взема и вече го беше хванала липсата... и никой нищо не знаеше. Много ни беше яд, щото свекървата си даде половината пенсия за него и не знаехме какво да ѝ кажем. Та... никога не оставяйте нищо без надзор, та дори и във входа да е. Те по входовете и обувки крадат, какво остава за колела, колички и по-големи вещи. Все едно колата да си оставиш отключена... и ние имаме малко място вкъщи, но количката до последно ни седеше в коридора."

"От вход с контрол на достъпа и камери, преди 3 - 4 г. ни откраднаха посред бял ден велосипед, заключен с верига за парапета на стълбището на 4-ти етаж... Колелото имаше стойност само за нас, на над 25 г. беше, едва ли някой е дал повече от 20-50 лв. за него. Та идеята ми е, че и да е вързана, за съжаление не е гаранция, пазете вещите си..."

И накрая, два коментара на други две майки, които звучат като обобщение. За нравите ни, за възпитанието ни, за всичко...

"При положение, че живеем в България, трябва да си луд да си оставиш каквото и да било пред вратата."

"Ще каже човек, че сега сте дошли в България. Тук всичко се краде - крушката от входната лампа, цветята от саксията пред входа, обувки, оставени пред вратата. На една позната й откраднаха кранчето на външната чешма. Вече хората нямат никакви скрупули, затова нищо не оставяйте без надзор."