В американския английски това изречение, дори без Дядо Коледа, отдавна се употребява като идеоматичен израз, който потвърждава, че нещо на този свят, каквото и да било, е безусловно истинско.
През декември 1897 г. 8-годишната Вирджиния се изправя на пръсти в опит да надникне в света на възрастните, след като поотрасналите й приятелки казват, че няма Дядо Коледа. Как така? В отговор баща й предлага да попита редакцията на вестник „Сън“ (Ню Йорк). Детското писмо попада в ръцете на Френсис Чърч. Опитен журналист, бивш военен кореспондент от Гражданската война между Севера и Юга. И тъкмо този мъж, видял смърт, отчаяние и гаснеща вяра в Смисъла, отговаря чрез страниците на вестника:
„Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!“ Той е като феите от приказките и като всички чудеса на света е не по-малко истински от онова, което може да се види и пипне. „Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее вечно.“
Отговора на Френсис Чърч не само до Вирджиния вестникът печата в навечерието на всяка Коледа до 1949 г. Над половин век. През 1950 г. вестникът прекратява съществуването си, но това не е краят на историята. Препечатван в различни издания до ден днешен, това е текстът, най-често публикуван на английски език. Дали в това смутно време добрият старец продължава да докосва сърцата и на децата, пораснали до втора и трета възраст?
Четете в GlasNews утре в зазоряването след Бъдни вечер.
