Това е дядо Йордан от Люлин. Толкова мил и скромен човек! Той е гладен! Запознах се с него пред баничарницата на пазара в Люлин, беше седнал до едно кошче за боклук и беше вперил поглед право към витрината с храна, но мълчеше... и от никого нищо не искаше!
Толкова много достойнство имаше еййй в този човек, че прочетох в очите мислите му въпреки мълчанието! Ако имате път към КООП пазар Люлин, той е там сутрин към 10:30 ч зад спирката на рейс 111, точно срещу баничарницата, той нищичко няма да поиска от вас, но със сигурност ще ви благодари със сълзи в очите, ако му дадете нещичко за ядене.
Това написа във Facebook едно младо момиче с голямо сърце. Според едно изследване щедростта е свързана с усещане за щастие. Според друго изследване щедростта е кодирана в гените ни. През последните месеци разбрахме, и то съвсем ясно, че в дни на изпитание щедростта е още по-щедра. И не е свързана толкова с портфейла ни, колкото със сърцето ни...
Затова сме сигурни, че ще има доста софиянци, които ще намерят дядо Йордан, ще му кажат добра дума и ще го нахранят. И дано сълзите в очите му да са от радост и никога повече от безсилие. Не отмина ли времето на Гаврош и неговите братчета?...
