На днешния празничен ден - Богоявление, е роден българският революционер и писател Христо Ботев. За краткия си живот, едва 28 години, той оставя литературни творби белязали цяла една епоха, а смъртта му е завършек на собствения му житейски стремеж, за който четем в едно от най-известните му произведенията му "На Прощаване".

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков  и Иванка Ботева.

Бащата на Ботев Ботьо Петков е учител, книжовник и обществен деец, учил в Одеса, съставя и превежда учебници, а майка му е от скромно калоферско семейство.

Освен Христо Ботев, двамата имат още осем деца. Според някои източници той е роден в стая на калоферското училище, в която живеят родителите му.

През 1854 година  Ботев тръгва на училище, като негов учител е баща му. Есента на 1863 година  заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда",  е публикувано първото стихотворение на Ботев - „Майце си".

От есента на същата година  живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател във  в. „Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.

Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме".

След години съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения". Ботев взима активно участие в революционните планове на емигрантите.

Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От пристанището на  Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. в последния тежък бой, при неизяснени обстоятелства, куршум пронизва Ботев.