Църквата днес почита паметта на Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. 

Преданието разказва, че през втората половина на първи век в Рим живяла една благочестива християнка, която се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов.

Тя ги възпитавала в любов към Господа Иисус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Император Адриан заповядал да ги доведат веднага при императора.

Когато застанали пред него, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета - Вяра на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко.

Майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.

Три дни след кончината на децата умира и майка им, която също била погребана при тях.

Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

На празника именниците посрещат гости, като в много къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора. 

Имен ден празнуват Агапий, Любен, Любо, Любомир, Любчо, Амалия, Вера, Вяра, Люба, Любов, Любомира, Надежда, Надин, Надя и София.

Денят е обявен и за празник на столицата ни - София, чието име на гръцки означава "премъдрост".