Рождество на Пресвета Богородица, или Малка Богородица е църковен празник, посветен на рождението на Богородица. В календара на Българска православна църква празника се отбелязва всяка година на 8 септември, в календара на Македонската православна църква и другите източноправославни църкви по стария календар празникът се чества на 21 септември.
Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.
Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден.
Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома. Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.
Обредността, свързана с Богородица, винаги притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон. Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.
Имен ден празнуват всички, носещи името Мария. Честито!
