Публикация в социалните мрежи от шофьор с опит зад волана на тежкотоварен камион предизвика сериозен отзвук и постави болезнени въпроси за състоянието на българските пътища и системните проблеми в контрола на транспорта. Възмутен от поредния телевизионен дебат, посветен на катастрофите, шофьорът отправя остри критики към институциите, експертите и медийните „анализатори“, които – според него – умишлено заобикалят същината на проблема.

„Останах в пълен шок от призива на един представляващ асоциацията на пострадалите от катастрофи да не използваме държавната агенция за пътищата като боксова круша… Да сме толерантни. Wtf?“, пише той.

Извикаха на разпит в НСлС шефа на АПИ

Мъжът споделя реални наблюдения от работата си като шофьор и описва шокираща картина на безнаказаност и системна безотговорност. Според него:

- Камионите се претоварват редовно, а кога и къде ще има проверки – се знае предварително.
- Техниката не се поддържа качествено, а гуми се карат до пълно износване без контрол.
- Коловозите по пътищата са реална смъртна заплаха – когато натоварен камион попадне в тях, той става неуправляем.

„Ако си натоварен на максимум – тежиш 40 тона – тогава всичко е късмет.“

Шофьор опроверга АПИ за състоянието на фаталния път в Плевенско ВИДЕО+СНИМКИ

Според Ники Добрев 90% от пътищата в България са негодни за тежкотоварен трафик, а всеки завършен курс е „чист късмет“. Особено опасни са ситуациите в завои, когато коловозите „избутват“ тежкотоварния автомобил в насрещното платно.

Друг сериозен акцент в сигнала е нечовешкото натоварване на шофьорите. Макар на хартия да съществува регламент, реалността е съвсем различна:

- Собствениците на фирми системно притискат шофьорите да карат без достатъчна почивка.
- Натрупва се хронично недоспиване, особено когато седмицата започва в понеделник сутрин и приключва с нощни курсове в петък.
- Законите не отразяват физическата и психическа нужда от реална почивка, което пряко води до катастрофи.

Мъжът е категоричен: абдикацията на държавата от контролните ѝ функции води до смърт на пътя.

„Директори на държавни агенции взимат тлъсти рушвети, за да си затварят очите за брутални нарушения.“

Взимат проби от асфалта на пътя, където загина Сияна

Затова апелът му е насочен не само към институциите, но и към всички участници в пътния трафик – „До кога ще мълчим, бе, колеги?“

Тази публикация е поредното доказателство, че разговорът за пътната безопасност в България не трябва да се води само от студиа и чиновници, а от хора, които всеки ден излагат живота си на риск – защото системата ги поставя там.

Не са нужни нови обещания. Нужна е воля за промяна и контрол, който работи – не само на хартия.